Детронираният ендокнижник ( без да иска) пръв похвали младите лица от кабинета на Петков
https://ivo.bg/2021/12/11/%d0%b4%d0%b5%d1%82%d1%80%d0%be%d0%bd%d0%b8%d1%...
В очакване новото правителство да се закълне и заработи дочакахме и първата ( неосъзната) оценка в аванс като сертификат със знак плюс за него не от друг, а от детронираното величие от Банкя.
“Няма тема, която да не знам”, скромничи днес отново еднокнижният в обкръжението на свежи герберски физиономии, но не тази част от реакцията му по повод първото представяне на кабинета имам предвид, когато отбелязвам как същият е впечатлен от състава на проектокабинета на Кирил Петков. Впечатлен е явно, без да си го признава и не осъзнава, че всъщност се издава.
Ако трябва да перефразирам мисълта на Аристотел, че който е приятел на всички не е приятел на никого, в случая имаме следния казус: който сам твърди, че знае всичко, не знае нищо ( освен да се хвали).
В опит да каже нещо умно във връзка с появата на новите лица начело на изпълнителната власт ревнивият бивш премиер се изтъпани днес в обкръжението на младежи, за да покаже, че и той разполага с такива, декларирайки, че можел да изкара още такива, но по-красиви, по-умни, с по добри биографии.
Комплексарщината му не винаги ражда чудовища под формата на продължаващо чудовищно самохвалство. Понякога тя се възпроизвежда и като карикатура.
Доживяхме да видим как всезнаещият самохвалко имитира политическите си противници.Обградил се с младежи за снимка досущ като един Кирил Петков и тропа с крак: “ и аз имам неопетнени младежи около мен”! Това си е признание за отбора на противника, че се състои от красиви и умни хора с добри биографии.
Отбелязвам специално за ядосаните демократи във връзка с някои министри в кабинета на Кирил Петков: това за красивите, умните и добрите им биографии не е моя оценка. Само отбелязвам факта за онези, които явно и на стари години вярват в “дядо Мраз” и не са престанали да възпроизвеждат лъжата, че добрият стар Бойко ни е пазил от комунистите, пък сега без него се задава чиста проба комунистически терор.
Уви, не преувеличавам. Такива вопли се носят не само в средите на герберите със застрашени шансове за продължаващо корупционно лапане, но и сред напълно автентични и доказани демократи. Как да спориш с тях?
Аз лично отказвам. Омръзна ми да си развалям стари приятелства. Един такъв съмишленик ме подмина онзи ден на улицата, макар досега винаги да ме е спирал да си поговорим как и кога ще махаме МОЧА. Дали пък не е повярвал на проф. Румяна Коларова, която излъга пред БНТ миналата събота, че съм защитил Румен Радев за Крим?
Ще взема вече да се правя на дипломат. Много е удобно. Дипломатите избягват трудните въпроси и гледат да намират допирни точки дори с трудни събеседници от “друга планета”.
Обаче нямам нищо против този път да не ми повярвате, че ще млъкна. Как да се отрека от себе си и от твърдението си, че мълчанието е злото? https://ivo.bg/2010/09/09/мълчанието-е-злото-е-на-разположение/
