Дело се точи 3 години заради отводи на 20 съдилища, ВКС нареди обучение
Уважаване на всеки отвод на страна, за да не си мисли тя, че съдът е предубеден, ѝ позволява да избира състав, да протака и би могло да се използва за "освобождаване" от нежелано дело, заявяват върховните съдии
Гражданско дело не може да започне в продължение на три години, защото съдиите от 20 районни съдилища в Североизточна България си правят отвод и то само защото ищецът е заявил, че те са предубедени и иска казусът му да бъде гледан в София. Този куриозен случай е достигнал до Върховния касационен съд (ВКС) и е предизвикал възмущението на върховните съдии, които са взели решение да изпратят определението си до председателите на всички окръжни съдилища в Североизточна България, за да организират повишаване на квалификацията на районните съдии в региона.
От определението на ВКС не става ясно за какво е делото, а само, че първоначално е образувано в Тутраканския районен съд. Исковата молба е внесена на 15 август 2014 г.
И оттогава следват отводи на всички съдии от 20 районни съдилища - Силистра, Дулово, Тутракан, Разград, Исперих, Кубрат, Добрич, Балчик, Тервел, Каварна, Генерал Тошево, Варна, Провадия, Девня, Шумен, Нови Пазар, Велики Преслав, Търговище, Попово и Омуртаг.
Така делото стига до Апелативния съд във Варна и той го праща на ВКС, за да определи къде да бъде разгледана исковата молба. Ето какво заявяват върховните съдии Светла Цачева, Албена Бонева и Боян Цонев в определението си, с което изпращат делото в РС-Бяла: "Съдиите от двадесетте съда последователно са се отвели от разглеждане на исковата молба по съображения, че ищецът прави отвод на всички съдии от Източна България и желае делото му да се гледа от софийски съд. Според съдиите, това обуславяло основание за отвода им, ищецът имал право делото му да се гледа от друг съд, щом смятал, че съдиите от Източна България били предубедени. В определенията на окръжните съдилища по чл. 23 ГПК, с които делото е препращано на следващ район от съдебния район не е взето отношение към основанията за отвод на районните съдилища". И констатират, че от внасянето на исковата молба до постъпването на делото във ВКС само заради отводите на районните съдилища, са изминали три години.
В определението си върховните съдии сочат, че отводите на десетки съдии от делото изобщо не отговарят на основанията в чл. 22 ГПК. "Всички основания за отвод се основават на фактически основания, които пораждат основателно съмнение в безпристрастието на съдията, но само по себе си твърдение на страна, че съдът не е безпристрастен, включително и позоваване на някое от изброените обстоятелства по чл. 22, т. 1 – 5 ГПК, щом не отговаря на обективната действителност не може да послужи като основание за отвод", заявяват Цачева, Бонева и Цонев. И специално посочват задължително определение на ВКС по въпроса (определение № 343/21.05.2015 г. на ВКС, ІV г.о., постановено по ч.гр.д. № 2568/2015 г.).
Върховните съдии напомнят, че "субективният елемент от текста за безпристрастността на съдията се предполага до доказване на противното, докато за обективния е важно, отделно от личното поведение на съдията, да не съществуват конкретни факти, които да могат обективно да поставят под съмнение непредубедеността на съда".
ВКС сочи, че никой от районните съдии не се е отвел, защото е намерил, че е до такава степен предубеден, че е невъзможно да се произнесе безпристрастно по казуса. И сочи какви са последиците от подобно поведение на съдиите. "Уважаване на всеки отвод на страна, "за да не си мисли тя, че съдът, който се произнася по делото е предубеден", не само не е в съответствие с нормата на чл. 22 ГПК, но още и позволява на страната сама да избира съдебен състав, да протака недопустимо делото; би могло да се използва и като начин за "освобождаване" от нежелано дело и натоварване на колега", пише в определението
Върховните съдии специално подчертават: "Правната възможност да се иска отвод на съдия е недопустимо да се използва от страните за постигане на някоя от целите - протакане на делото, избор на съдия или съдебен район, натиск върху съда и пр. Компетентните органи са задължени да организират производството така, че то да отговаря на изискването за разглеждане на делото в разумен срок, включително когато страна не проявява необходимата процесуална дисциплина или дори шиканира и се опитва да попречи на развитието на производството". Налага се ВКС да напомни, че непочтителното отношение на страната към съда не е пречка за разглеждане на делото и не може да послужи като основание за отвод.
"На практика, съдилищата самоотвеждайки се или уважавайки неоснователните отводи на страната, оскъпяват процеса, забавят значително разрешаването на спора, ограничават по същество достъпа до съд и евентуално финансово натоварват насрещната страна", пишат Цачева, Бонева и Цонев. И с определението си напомнят, че съдът е този, който трябва да вземе мерки да организира адекватно своевременното разглеждане на делото, включително като не уважава неоснователните искания на страните, да преценява дали процесуалните им действия са упражнени добросъвестно и съобразно добрите нрави, да ги дисциплинира със средствата на ГПК и да преустановява всяка злоупотреба с право.
След като дава тези базисни разяснения за задълженията на съдията, съставът на ВКС заявява, че намира за необходимо препис от определението му да бъде изпратен до председателите на Апелативния съд във Варна и на окръжните съдилища във Варна, Търговище, Добрич, Разград и Силистра, за да организират повишаване квалификацията на съдилищата от районите си.
Освен това ВКС разпорежда препис от определението му за сведение да получат и магистратите във всичките 20 съдилища, които са се отвели от делото.
