Да са кажем правичката кривиците
Времената се менят и някой оценки във връзка с новите обстоятелства – също.
Години наред се дразнех, когато ме наричат русофоб. Обяснявал съм и в книгите си, че това е термин, измислен от руските шовинисти, за да оправдаят русофилщината (си) и да измислят антипод чрез абсурдното твърдение за фобията от руското.
Всъщност набедените за русофоби просто не приемат безрезервно руското по различни причини, че и му се противопоставят дори, без да се страхуват от него.
Днес вече не смятам за обидно да имаш страх от държавата, която разпали най-голямата и опасна за милиарди хора война на века. Заплашва час по час да я превърне в ядрен апокалипсис, ако не стане нейната.
Заслугата да си променя позицията и да приема да бъда определян като русофоб не е моя. Би било нескромно да си я приписвам и да я отнемам от законния причинител, какъвто е мутиралият хибрид между Хитлер и Сталин в Хитлерста(ли)н.
И за друго си променям мнението в крак с времето. Не мисля, че повечето следовници на култа към “руския свят” са платени. Безплатни са в своето мнозинство-кой от фанатизъм, кой от глупост, а най-вече всички вкупом от невежество (и нежелание да прогледнат) относно фактологията. Просто са безплатни. Плод са на натрупвания. Черепните им кутии са като касичка прасенце, в която от поколения са пускани копейки.
Както каза риторично наскоро на конференция в София един гост от Белград – защо Русия да си плаща в Сърбия за разпространението на руска дезинформация, когато има толкова много желаещи да я тиражират безплатно.
Важи и за България, където рашистите се натискат да обслужат Хитлерста(ли)н. В това отношение ехидната Митрофанова има основание да отрича пред един от тях в съответното обслужващо интервю, че имперската хазна не плаща за такива цели в България.
Хитлерста(ли)н си купува с безотчетни и незначителни като стойност спрямо бюджета си за жълти копейки отделни съвести, възползвайки се евтино, ако не и безплатно, от вековните си инвестиции, пуснали дълбоки корени в така наречените умове и сърца на така наречените българи.
Най-зловредните пробиви на съветския шпионаж в националната сигурност на Запада са осъществени не толкова от вербуваните срещу пари подкупни лакомници с достъп до секретни материали, колкото от вярващи, че помагат на човечеството като издават секретите на врага, за да има…баланс в световното съревнование с комунизма. Издайниците на ядрените тайни от Великобритания и САЩ определено са сред тях.
Последиците днес ги виждаме в един свят, в който незаконното дете на Сталин Северна Корея се прави успешно в едно отношение на СССР (“като амурчета – голи, но въоръжени”) чрез ядрения шантаж, следвайки съветско-рашисткия пример.
Може и да греша. Няма как да се измери съотношението между фанатизираните идеологически безсребърници и напазаруваните “полезни идиоти” на Запад. Особено ако е вярно, че Орбан и Тръмп работят в полза на Путлер заради “нещо”, с което той ги държи зависими, а не защото са му идеологически верни.
Вече и за Меркел се пише и говори като за част от постсъветската агентура. Много рядко се позовавам на “неназовани източници”, но един такъв, на когото имам доверие, наскоро ми сподели версията си от позицията на своята осведоменост в рамките на йерархията на нашата държавата, че тя е била не просто вербувана, а и обучавана в СССР, легендирана като млада пътешественичка в продължение на седмици из необятната страна (“опознай СССР, за да го обикнеш”).
Трето, няма вече такова животно като русофил. Тревопасното се превърна в хищен рашист. Всеки, който подкрепя рашистката война в Украйна – а тя се води не само срещу тази многострадална държава и нейния народ, а и срещу Европа, дори и срещу установения след Втората световна война международен ред – е рашист, т.е. надграден бивш русофил.
Четвърто, популизмът успя да хипнотизира де що има публични личности и говорители. Всички се състезават да се вайкат, за да се харесат на вайкащите се у нас. Никой не смее да изрече истината. А тя е, че днес дори бедните българи живеят по-добре от бедните обитатели на НРБ през годините на “развития социализъм” и последвалите го години в руините на комунистическото сгромолясване, довело – без преувеличение – до просешка тояга Родината по вина на “плавния преход” под ръководството на едни другари и другарки.
Една от тях, която днес се напъва начело в политиката с претенция да спираме помощта за Украйна, си има хотел в Гърция (приемете го като новина, която предстои да бъде разгласена).
Друга другарка, която се изявяваше като парламентарен вожд на дебелокожите червенокожи в началото на приватизацията (на която е бенефициент спомената без име по-горе другарка), се оказа много едра наследница и създаде с такива пари една от най-вкусните и щастливи (хепи) вериги за ядене и пиене в България.
Пето, като продължение на четвъртото, днес европейска България е далеч, далеч по-богата като БВП на глава на населението. Статистически факт е. Населението си го знае, но по навик роптае. На населението никой не смее да съобщи този факт. Плащаме данък популизъм, от който се възползват рашистките популисти, според които страдаме все повече под “еврогейското иго”.
Времената се менят. Време е да си дадем сметка за това, за да се противопоставим на злото.
Мълчанието е злото, напомням отново.
