Може и да ме наричате красавица, но не съм Спящата красавица…
Мили ми политици, представете Стратегия за излизане на България от кризата.
Не искам да слушам диалози, сведени до първични раздумки, без капка интелектуална висота. Не искам неаргументирани и хаотично нахвърляни идеи, с резултат от ден до пладне. Писна ми да слушам спонтанно родени предложения, представени аморфно и непоследователно. Ето защо имам няколко въпроса към Вас!
Кога ще има работеща икономика в България как ще я постигнете?
Кога и с какви мерки ще подобрите стандарта на живот на българския гражданин?
По какъв начин ще мотивирате гурбетчиите, прокудени от Вас, да се завърнат в страната си и да работят за просперитета й?
Имате ли намерение да подобрите качеството на живот, както и да осигурите достойна пенсия на възрастното поколение, живеещо на прага на оцеляването?
Докога реакцията на държавата ще е след тревожни и опасни за здравето и живота на българина събития, а не преди това с ясно изградени превантивни мерки?
Какви са плановете Ви да се преборите с организираната престъпност, пред която всички Вие сте на колене?
Кога ще има политици в затвора, на които да се потърси отговорност за неизброимите далавери и нерегламентирани действия, с които държавата ни е била ощетена?
Кога съдебната система ще започне да функционира не като държава в държавата, а като ефективна власт с ясно предназначение, да служи в интерес на обществото и да защитава справедливостта и правото?
Кога ще вземете мерки и как ще въдворите баланса в третирането на мнозинството и малцинството (етническите групи) по отношение на социалните придобивки, което сега е повече от неравно?
Докога ще наливаме милиарди от данъците си в умишлени етнически декади на социалното включване с цел българско национално изключване, а те още не могат да напишат името си заради неграмотност и дори гласуват България да пропадне в урвата?
Смятате ли, че е редно да се изпълняват комични европроекти в десетки села в България, където възрастните жителите се броят на пръстите на едната ръка?
Смятате ли, че човешкият живот е по-маловажен пред това да се строят спортни комплекси в села с жители между 200 и 2 000 души, където преобладаващото население са пенсионери на преклонна възраст?
Кому са нужни грандомански строежи, при условие, че язовирите, инфраструктурата, горите са обект на държавно безхаберие?
Занемареното отношение и липсата на правилно стопанисване ли отварят нови и нови язви в организма, който боледува от кражби и ненаситност на престъпността от десетилетия?
Кога ще има адекватна социална политика в България?
Кога ще намалите партийната субсидия, която с охота грабвате от българския данъкоплатец в размер на 11 лева на гласувал, при условие, че в Германия тя е под 2 лева?
Кога ще спрете всички да се оправдавате с предишни правителства, за да намерите утеха в неспособността си да се справите с възлови проблеми в държавата?
Докога отношението към проблемите на всяко едно от нивата на държавно управление ще бъде фрагментарно, спорадично и на парче?
Докога ще раздувате количеството на работещите в държавната администрация, осъзнавайки, че работещото общество вече е твърде малко на брой, за да им плаща заплатите, да ги издържа, при наличие, че организмът издъхва?
Докога ще моделирате държавната администрация в армия от щатни политически поддръжници и докога ще ги насърчавате да се разделят на отбори, всеки от които съзнателно противодейства на другия за постигането на балансираност и нормалност в държавата ни?
Кога ще има адекватна инфраструктура във вътрешно-кварталните улици на големите градове и в столицата?
