„Чист информационен поток“? Предпочитаме свободен

Помни – истинският, постоянно действащият парламент в една държава, е нейната журналистика и публицистика.

 

Иронията в златното правило за журналистиката на Йосих Хербст към днешна дата е болезнено очевидна. Защото все повече представители на законодателния парламент в България предявяват претенции към контрол върху журналистиката и публицистиката, върху свободата на словото и нейните проявления в онлайн пространството, върху „чистотата на информационния поток“.

Последното е точен цитат и изключително нагло твърдение от страна на партия ВМРО. Информационният поток може да бъде „чист“ единствено в условията на цензура и потъпкване на свободата на словото. Информационният поток следва да бъде „мръсен“, изпъстрен с разнообразни мнения и идеи, със спорове и противоречащи си тези, с различни гледни точки дори за най-дребните новини. Така аудиторията, която по своя воля и желание е избрала да бъде реципиент, би могла да получи поне частичната възможност за правдиво информиране за случващото се в околния свят. И единствената възможна алтернатива на тази реалност е по Оруелски Министерството на истината да облекчи хората от тази наистина отговорна възможност.

Но да се върнем към конкретната идея на ВМРО. В своя официална позиция, партията пише:

„Епидемията от неверни публикации придобива застрашителни размери, а фактът, че техни източници все по-често са политически лица, е въпрос, който засяга и политическата стабилност в страната“.

Още тук виждаме огромно противоречие в мотивите на партията. От една страна тя твърди, че проблемът е в медиите в онлайн пространството, които имат възможността да разпространяват фалшиви новини, а същевременно „източниците“ на фалшиви новини все по-често били политически лица. Тук съм склонен да се съглася. Политическите лица са основният производител на фалшиви новини, като за разпространението им се използват традиционни медии като вестници, радио и телевизия. Настоящата регулаторна уредба обаче напълно покрива нуждата от регулиране на тези „фалшиви новини“. Има закони, които братят личността от клевети и обиди, има такива, които защитават националната сигурност от невярна и опасна информация, има дори такива, които братят стабилността на финансовата система и граничат с цензура.

На аргументът, че Европейската комисия също обмисля въвеждане на подобни рестрикции на ниво ЕС смело може да се отговори, че свободата на получаване и споделяне на информация и плурализмът на медиите са залегнали в Хартата на основните права на Европейския съюз. Ако тя бъде компрометирана по какъвто и да е начин, то това ще бъде за сметка на съвестта на европейските политици, които през последните години не се изявяват като особено пазители на правата на индивида.

Ако политиците настояват да ограничат фалшивите новини, нека ограничат непремерените си изказвания. Нека ограничат умишленото разпространение на лъжи и неверни факти, както и консумацията на алкохол при досег със социалните мрежи. Това ще е едно добро начало. Защото ако българските граждани предпочитат да вярват на абсурдна информация, публикувана в анонимен сайт с прекалено много удивителни знаци в заглавието, отколкото на институции като парламент и Министерски съвет, то проблемът е изцяло в тези институции, загубили отдавна доверието на своя суверен. И с рестрикции срещу медиите то няма да се върне.

Затова е и комично, когато попадаме на този абзац от позицията на партията:

„Нека не забравяме, че съвременните млади хора живеят в интернет. Занемаряваната с години образователна система, за съжаление, лиши много подрастващи от обективното умение да правят „цедка“ на материалите в интернет. Функционалната неграмотност, която е съвременния бич на младежта, също е благоприятен фактор лъжливите „новини“ често да стават най-четените и разпространявани в мрежата линкове. (…).“

Показва се тотално неразбиране на материята, въпреки смелите намерения за изготвяне на регулаторна рамка, която да я контролира. С огромна увереност, базирана на дългогодишен опит в медиите, твърдя, че съвременните млади хора са изключително по-адаптивни към информационната среда в интернет от съвременните немлади хора. Младежите значително по-лесно разпознават фалшивите новини, както и имат повече опции в намирането на източници на информация. За разлика от тях, немладежите, свикнали информационния поток да бъде „чист“ и внимателно обгрижван от държавните цензурни органи, не могат да свикнат със задължението на свободния човек да не вярва сляпо на всичко, което медиите му поднасят като новина.

В края на този текст, ще се обърна с най-добро чувство към всички тези бюстители на „чистия информационен поток“, независимо дали те са от ВМРО, Воля (комично и показателно е, че двете партии взаимно се обвиняват в разпространяване на фалшиви новини) или която и да е партия, която има самочувствието да бъде носител на истинността в българската медийна среда:

Разобличавайте, не ограничавайте!

Бъдете носители на истината, а не на цензурата. Не наричайте чуждото мнение „фалшива новина“, а положете усилия да убедите аудиторията защо не бива да се доверява на анонимни източници на информация. Спрете да финансирате медиите си (в които има немалко невярна информация) с публични средства. Спрете да ограничавате пазарното финансиране на медии. Така ще допринесете много повече за свободата и качеството на печата, отколкото с популистки мерки.