ЦЕЛТА, СТРАТЕГИЯ и ТАКТИКА
Или целта оправдава средствата. Борисов постигна главната си цел - остана на власт. Изборите показаха, за пореден път, че в България няма опозиция. Случващото се на Запад от Калотина, няма нищо общо с българския буркан. В Европа центробежните сили си казаха думата и разбиха двата полюса - десен и ляв. Появиха се нови партии, групи и групички. Точно това желаеше Еманюел Макрон. Още с появяването си, той започна война срещу традиционната делба на десни и на леви. Двата лагера към които се присламчваха останалите партийни дребосъци. Изморената от властта Ангела Меркел, заяви публично, че не понася тактиката / и не само/ на френския президент. Според нея всичко трябва да си върви по старому, за по-сигурно. Тя издигна водачът на немската десница Вебер за председател на европейската комисия. Макрон веднага се противопостави. Злите езици бяха започнали да му се подиграват поради загубените избори в полза на Льо Пен. Реално той губи една точка спрямо крайната десница, но броя на неговите депутати - 22 е равен на този на Льо Пен. Погледнат от близо, резултатът във Франция, подкрепя идеята на Макрон, че нищо не може да бъде както беше до сега, защото в Европа няма доминираща нито десница, нито левица. Следователно предстои задължително търсене на нови коалиции, извън предишното делене.
България обаче видимо нищо не разбра от това, което се случва в Европа. Бойко Борисов, вместо да изчака, открито подкрепи Вебер защото си мисли, че статуквото е най-подходящото за него и приятелите му. Възможно ли е, за сетен път България да се окаже на страната на губещите?
Фейсбук
