Цацаров, Борисов и "разговорът между две жени"
Преди шест (сега вече осем-б.ред.) години съдът в Страсбург каза в прав текст, че българската прокуратура не може да води независимо разследване заради самия главен прокурор. Преди две години пък един "разговор между две жени" онагледи размера на бедствието.
Две жени си говорят. Така председателят на Върховния административен съд Георги Колев обобщи пренебрежително скандалните записи на телефонни разговори между бившата шефка на Софийския градски съд Владимира Янева и съдия Румяна Ченалова. Само че в тези разговори не става дума за домакински рецепти, нито пък за извезани инициали на носни кърпички, каквото цели да внуши репликата на Колев. Сюжетът е съвсем друг.
Едната от въпросните две жени е разписала 15 хиляди СРС-та. А другата се превърна в събирателен образ на "гнилите ябълки" в българското правораздаване, след като френският посланик Ксавие дьо Кабан предупреди, че чрез съдебно дело, водено от нея, се прави опит да се открадне собствеността на две фирми на френския инвеститор "Белведере".
Логичният развой на събитията би бил тези „разговори между две жени” да предизвикат скандал, а след това и разследване. Но това не се случи - именно заради системата, която самите разговори разкриват. Единственият институционален коментар до момента е този на Колев: „две жени си говорят”.
Омагьосан кръг
На този фон би било нелепо да смятаме, че ще последват някакви институционални действия, различни от оглушително мълчание. Тъй като в едно евентуално разследване би се чаквало Висшият съдебен съвет да установява факти за нарушения, извършвани от самия него, или по-точно казано - от двамата души, които го „държат“. Нелепо би било също така да смятаме, че главният прокурор Сотир Цацаров ще се самосезира.
И така се завъртаме в омагьосания кръг: необходима е съдебна реформа, но тя ще бъде правена тъкмо от хората, които имат нужда от реформиране. А според популярната реплика, над тях е само Господ…
...
Цацаров срещу България
Тоест, държавата знае за този проблем най-малко от шест години, когато той ѝ беше казан в прав текст. Напомня ѝ се и сега, когато от „разговор между две жени“ става ясно, че обвинител номер едно поема ангажименти да „опраска“ дадена фигура или да „завоалира“ даден скандал.
Реакцията, разбира се, ще бъде същата като тогава. Мълчание. Видяхме я и след разговора от Банкя. Наблюдаваме я и днес. Властта уж не коментира незаконни записи. Но пък изобилно коментира помежду си незаконни практики.
Но в държавата на догадките мълчанието на иначе реактивните Бойко Борисов и Сотир Цацаров е най-сигурното потвърждение за истинността на разговорите. То е и най-солидният аргумент за необходимостта да се измисли отначало функционирането на съдебната ни система (и най-вече на прокуратурата).
със съкращения от Коментар от Полина Паунова http://www.dw.com/bg/%D1%86%D0%B0%D1%86%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B2-%D0%B1%D...
