Бургаски общински недомислици

Ако все още не вие останало време да излезете на разходка из морската градина в нейната централна част може би не знаете, че там се извършиха ремонтни работи и сега тя изглежда и е значително по-добре от преди, но като минете през тази наскоро ремонтирана зона ще забележите някои меко казано странни неща.Ето как един от общинските ПР специалисти отрази това:

„Ремонтираха Пушкиновата и алеите около фонтана

Стефан Минчев

Община Бургас обнови напълно известната Пушкинова алея в Морската градина. Цялостен ремонт претърпяха и алеите около фонтана до Културен център „Морско казино“. В района са поставени 20 нови пейки, а по нареждане на кмета Димитър Николов с гранитни плочи е преоблицована старата чешма, при която се разхлаждат в летните жеги няколко поколения бургазлии.“Една от недомислиците е цитираната по-горе чешма, която си е нещо нужно особено в летните жеги. Недомислицата обаче е, че бяха монтирани две неподходящи устройства за пускане на вода, които бяха снабдени с натискащ се бутон за вода, които се скапаха за няколко дни и се наложи отново да се монтира добрата стара водопроводна арматура тип кран с върток...Друга дразнеща недомислица е изтъпанчването на един преместваем обект за продажба на сладолед точно срещу паметника на Добри Чинтулов.

За всички българи е ясно, че Добри Чинтулов е един от българските будители. Няма българско сърце, което да не е трепнало при звученето на неговите стихове превърнати в думи на най-популярните национални песни като „ Къде си, вярна ти любов народна?“, „Стани, стани, юнак балкански“, „Вятър ечи, Балкан стене“.

Признателните граждани на Бургас са му издигнали бюст паметник на видно място до централната алея на морската градина и ето техните общински управленци са избрали едно напълно неподходящо място, точно срещу паметника на този велик българин да разположат преместваем павилион за продажба на сладолед...Представяте ли си... Само на няколко крачки точно срещу паметника на един велик българин са струпали циганията- павилион за сладолед....Къде им е уважението на тези бургаски управници, които уж налагат европейски вид на павилиони и европейско разположение?! Срам, срам за Бургас и адско учудване на непукизма на общински чиновници, които не са проконтролирали нещата и са допуснали този гаф. А може би павилиончето е на някой „наш“ човек, който си е харесал мястото...Такива приказки се подочуват, че преместваемото обектче е дадено на един човек изявен в медиите и естествено изявен и по отношение на общинските управници.Дали е вярно, могат те да кажат, ако искат и ако приказките са верни, но мястото на „ледената  магия“ е доста по-далече от паметник на български будител и се надявам да прочетат това писание и да вземат мерки, а ако не помнят кой точно беше Добри Чинтулов ще им припомня неговата биография.

Добри Петров Чинтулов е български поет, композитор и педагог.Роден е през 1822 година в град Сливен в семейството на занаятчия. Първите си 16 години прекарва в родния си град, посещавайки гръцко училище. Баща му е бил много беден, така че през 1838 година Чинтулов сам заминава за Велико Търново, където учи около шест месеца, като в същото време е и слугувал. Оттам той заминава за Букурещ, където учи (отново на гръцки) около година и половина при учителите братя Христиди. Чинтулов отива в Одеса, след като Захари Княжески му съобщава, че руското правителство е отпуснало няколко стипендии за българите. За пътуването му спомага Димитър Диамандиев от Сливен, живеещ в Браила.Чинтулов успява да получи стипендия и за три години завършва в Одеса килийното училище, което тогава се състояло от четири класа, по две години всеки клас. След това постъпва в семинарията, която завършва за шест години, и през 1850 година се връща в България.От 1850 до 1858 година учителства в Сливен. Едновременно с това участва в борбата за църковна независимост. Основава и читалище в родния си град. Пише и разпространява патриотично-революционни стихове. Някои от тях добиват голяма популярност, което предизвиква ненавистта на туркофилските и гъркоманските среди, които даже извършват покушение над него. Всичко това принуждава Чинтулов да се премести да учителства в Ямбол като главен учител до 1861 година. През 1861 г. Сливенската община повиква Чинтулов пак в Сливен, където той отново става главен учител и учителства непрекъснато до 1871 година, като през тази година е избран от Сливен за представител в Цариград при изработването на екзархическия устав. След завръщането си от Цариград, Чинтулов учителства още около 3 години, като сам напуска поради проблеми със зрението.Макар и полусляп и болен той е един от хората, които посрещат руските войски при идването им в Сливен на 5 / 17 януари 1878 г., където изнася пламенна реч на руски.След Освобождението е избран за член на временния градски съвет. Умира почти сляп, разочарован от новата следосвобожденска действителност: „Боже, аз не съм желал такава свобода за народа ти“.

Поетическото наследство на Чинтулов не е голямо. Автор е на около 20 стихотворения, сред които Къде си, вярна ти любов народна?, Стани, стани, юнак балкански, Вятър ечи, Балкан стене.  Сам е пишел мелодиите към стихотворенията си и ги разпространявал тайно.Въздействието на тези песни било огромно за революционизирането на българската младеж и за общия патриотичен и борчески подем на народа.Чинтулов е участвал в първия български литературен кръг, чиито други представители са Найден Геров, Иван Богоров, Димитър Мутев, Елена Мутева, Ботьо Петков. (Уикипедия)

Може би общинарите предпочитат подобен прочит на стих на Чинтулов:

Из „Стани, стани, юнак балкански“

(общинарска редакция може би)

Стани, стани, юнак балкански

от сън дълбок се събуди,

от паметника си слезни

и сладоледче си вземи.

Екип “Под лупа"