Бурбоните в Испания: история на бизнеса и корупцията
Династията Бурбони в Испания се характеризира с поредица от скандали, в които се смесват авторитаризъм, бизнес и корупционни скандали.
Разследването в Швейцария за бизнеса и милионите на Хуан Карлос де Бурбон, за които се твърди, че има съкровища, е истински скандал за Испания, усложнен от мълчанието относно кралското домакинство. В 7-минутната реч, която Фелипе VI произнесе в първите дни на здравната криза, той не спомена нищо за скандала. Сегашният крал предпочете да мълчи, а не да се изправи пред испанския народ, да се изправи пред последствията и да поиска прошка. Нелсън Мандела заявяваше, че "истинските лидери трябва да са готови да пожертват всичко за свободата на своя народ". Монархията е в такава сериозна криза, че е време да се предприемат стъпки за връщане на доверието на хората и те да определят кой иска държавният глава да окупира правителството, който в края на краищата представлява всички и всички.
Много сериозно е, че Хуан Карлос де Бурбон е разследван от прокуратура за предполагаемото нередовно събиране на комисионни и в допълнение, за скриване на тези пари от испанската хазна. Много сериозно е, че тези дейности са се случвали през времето, в което той е държавен глава, и е много сериозно, че безнаказаността, която дава неприкосновеността, е била използвана за натрупване на богатство и скриването му в страни с банкова тайна. „ Ню Йорк Таймс“ изчисли, въз основа на информация на „Форбс“, че богатството на Хуан Карлос де Бурбон е над 2000 милиона евро. Откъде взехте всички тези пари?
Възползвайки се от привилегированото си положение, почетните крале са участвали в различни видове бизнеси, които са били обхванати от тайните споразумения на бизнес класа (които се възползвали от търговското им посредничество) и огромното мнозинство политически партии в преход. Всичко това, в допълнение, със скриването на тези в основните медии. Когато скандалите вече не можеха да бъдат обхванати, правосъдието започна да работи доброкачествено и оставя Хуан Карлос де Бурбон в кулоарите.
Историята на Бурбоните в Испания обаче е извезана от монарси, които са имали бизнес, дори с пазара на роби и от корупционни скандали. Сигурно е, че "синята кръв" дава склонност за лесни пари. Трудно е да не се види как през последните 200 години не е имало Бурбони, които да са нямали голям бизнес и съответният крал да не е имал полза от него.
Бизнесът на войната
Има исторически събития, като например мароканската война, които биха били необясними без участието на Алфонсо XIII, който се е възползвал от спора два пъти, тъй като е бил партньор на големите бизнесмени, които са се възползвали от експлоатацията на рудниците на Риф, а той начислявал високи комисионни за техниката, закупена за армията. Именно прадядото на Фелипе VI настоявал армията да се намеси в изграждането на железопътна линия, за да улесни транспортирането на фосфати и желязо. Това решение било едно от онези, които предизвикаха война, която завърши с разгрома на Годишните и оставиха загинали над 20 000 войници, всички деца от семейства от работническата класа, защото синовете на заможни семейства били освободени от отиване на война, ако платят 1000 песети.
Тази война струвала на Испания повече от 5000 милиона песети по това време. Добра част от тези пари се озоваха в сметките в Швейцария на Алфонсо XIII.
Въпреки това, бизнесът с мини в Мароко не е бил единственият от прадядото на Фелипе VI, тъй като той еимал интереси и в компании, които са управлявали обществени услуги, като метрото или Transmediterránea. Освен това той участвал и в системата за залагания на състезания с хрътки. Именно Втората република разглоби бараката, в която са били монтирали кучешките коловози, и срещу Алфонсо XIII било заведено дело за мошеничество.
Прадядото на Фелипе VI обаче не бил единственият Бурбон, който правел богатства благодарение на повече или по-малко сенчести сделки. Фернандо VII създал система, която по-късно се използвала от няколко негови династични наследници. Поради въстанията в американските колонии ВМС се нуждаел да разшири флота си. За да постигне това в най-кратки срокове, правителството на Фернандо VII преговаря с Русия за закупуване на част от флота на царя. Тази многомилионна операция пълни много джобове, включително и краля. Когато обаче корабите пристигнаха в Кадис, е било установено, че те са за бракуване и следователно не са могли да се придвижват до американския континент, така че са били бракувани. Парите обаче не са били върнати и Фернандо VII запазва комисионите си.
Американските държави стават независими, а Испания е имала само господството на Куба, Пуерто Рико и Филипините. Експлоатацията на големите кубински аграрни ресурси е бил много интересен бизнес за тогавашната буржоазия, особено каталунската. Различни историци твърдят, че именно там е бил сключен голям съюз между каталунските бизнесмени и Бурбоните, нещо, което изглежда днес ще издържи поради предполагаемия бизнес, извършен между Хуан Карлос I и Жорди Пухол.
Търговия с роби
Търговията с роби била една от бизнес нишите, от които Бурбоните са печелили. Големите кубински хасиенди са използвали робска работна ръка и там големите буржоа са направили много пари през 19-ти век, основно баски и каталунски семейства, богатства, които са произход на компании и банки, които в момента са вписани в IBEX35. В трафика на хора се включва и династията Бурбони.
Забраната на робството в различни европейски страни след Френската революция затруднява испанските роби да правят бизнес, но те намират своите най-добри съюзници в Бурбоните, тъй като е дадено юридическо покритие, което позволява бизнесът да продължи до 1886 година. В замяна на това Фернандо VII събра значителни суми пари. Неговата вдовица Мария Кристина де Бурбон установи квота за всеки роб, пристигнал в Куба, която получи директно. Тази система се поддържа от дъщеря му Изабел II.
Бизнес моделът, създаден от Мария Кристина де Бурбон, представляваше триъгълник, образуван от кралското семейство, корабособствениците на каталунци и баски и колониалните олигархии на Куба. Корабите пътували до Гвинейския залив и натоварвали роби в нелегални пристанища, които се управлявали от френски, холандски и португалски трафиканти. Впоследствие те преминавали през Атлантическия океан до южните острови на Куба, където с позволението на властите се позволявал разтоварването и прехвърлянето на африкански роби в хасиендите, а в някои случаи и транспортирането им до южните щати на САЩ.
Превод : Под лупа
