Депутатът от БСП Явор Божанков тихомълком отстъпи днес от основната лъжа, с която партията обосновава ветото си върху предоставянето на оръжие за Украйна. В дълго интервю в студиото на БНТ нито веднъж не спомена досегашната опорна точка, според която България щяла да бъде въвлечена във война, ако даде военна продукция на украинците. Незащитима теза на фона на факта, че нито една от 28-те държави от НАТО, плюс неутралните Швеция и Финландия, предоставили военна помощ на Украйна, не е въвлечена във войната!
Очевидно е, че БСП хитрува в навечерието на гласуването в парламента, което вероятно ще бъде преодоляно ветото на БСП за предоставяне на оръжие в Украйна. В прав текст го заяви днес по БТВ председатетелят на ДСБ и на комисията по национална сигурност в НС Атанас Атанасов. В този контекст червените искат да запазят едновременно две неща: физиономията си пред партийната си аудитория, гласувайки против, но и да запазят коалицията, която им дава властови позиции. Иначе казано, БСП ще си измие ръцете, че е невинна за подпомагането на Украйна с оръжие, но все пак няма да напусне управлението.
Божанков донесе от всякакви кладенци вода, за да обоснове отказа, с който България се отличи от всички натовски държави в тандем с Унгария на Орбан. Учуди се защо никой не вярвал, че България ( шантажирана от БСП като евентуален детонатор на управленската коалиция ) може да има самостоятелно мнение, т.е. , че не иска да е като другите съюзници. А защо е на такова “особено мнение”, депутатът не каза, пък и кой да му задава уточняващи въпроси в едно студио, в което гостите се канят с цел да си кажат каквото искат. Макар всички да знаем, че истинската причина за “червената линия” на БСП се крие в самата същност на путинофилията, изповядвана като религия на партията. Същата, чиито лидер и президент Георги Първанов трайно въведе в БСП, като трансформира русофилията в путинофилия. Тя стана задължителен елемент от политическото кредо на противоестествения “симбиоз” ( по Станишев ) между българското левичарство и дивия путински капитализъм.
Младият депутат се опита да скрие тази истина зад мнението на военния министър Гюров, който заяви, че нямало какво да дадем на Украйна. Не че не искаме (!), а просто нямаме. Ама нищичко – нито дори каски, бронежилетки, които не убиват руски окупатори, а само намаляват вероятността да бъдат убити украински защитници на своята родина. Нещо повече, Божанков се опита да се барикадира с примера за това, как някои “сериозни политици” , които обаче трябвало да чуят мнението на експертите, искали да даваме самолети на Украйна като Полша, пък самата Полша в крайна сметка не дала такива самолети, защото САЩ са против.
“Обичам”, когато наши другари и другарки се сещат да похвалят за каквото и да било омразната им Америка!
Истината е, че казусът със самолетите няма нищо общо с путинофилския инат на БСП да не допусне на Украйна да бъде предоставено каквото и да било, което би подразнило не само Путлер, но преди всичко червените избиратели. С или без съветските си мигове България я няма и без това на радарите на натовската съвместимост в защита на българското въздушно пространство, чиято единствена ефективна защита в условията на разпалената от Путлер война на 300 километра от нас са съюзническите изтребители и най-вече самият факт, че сме територия, която е защитена от руска агресия защото ползва чадъра на НАТО.
Въпросът е съвсем друг: говорим за жест на солидарност с жертвата на Русия, който петата колона на Москва категорично отказва главно по вътрешнополитически причини. И е адски грозно, че не си го признава. Бои се да не си загуби чугунените глави, които натежават на червения електорален кантар. Но да очакваш “красиви” (по)стъпки от политическа сила, която на практика подкрепя с позицията си руското злодейство, е също толкова нереалистично, колкото бяха очакванията на Путлер, че неговите убийци ще бъдат посрещнати с хляб и сол в Украйна.
НА СНИМКАТА: Корнелия Нинова подава ръка на Денчо Златанов, българският вожд на путинските “Нощни вълци”, водач на глутницата, която ме тероризира в градската библиотека в Добрич на 7 март 2019 година
