Борисов вече яде торбата със сол, проси си прокурорската тояга на Шиши, но няма как да заплати със златото от чекмеджето огромния си дълг към България
Стъпка по стъпка, отстъпвайки от дългогодишни собствени позиции, премиерът Борисов оправдава с действията си правотата на обвиненията към него за бездействието му пред лицето мутренската мафиотизация на страната, която лично той олицетворява, но се опитва в момента да се разграничи от себе си и от нея на вербално ниво.
Това дълго изречение може да бъде съкратено до една дума, когато тя се е изтъркаляла от устата на Борисов: “Шиши”. https://www.actualno.com/politics/borisov-za-radev-tozi-nezrjal-figurant-na-kojto-shishi-mu-redi-kabineta-news_1482197.html
НА СНИМКАТА (БГНЕС): Борисов заклейми Шиши след като години наред се правеше, че не знае кой е той.
Произнесе я днес събуденият от дългото спинкане покровител на арогантността на онзи, който стана олицетворение на всичко омразно за политически зрящите български граждани, емблематичен за мутризацията – включително със своята мутрогеничност.
Сега Борисов, криейки се зад гърба на същите тези граждани, от които Шиши се изплаши и скри, се осмели да ритне морално падналия от години Пеевски, наричайки го като тях с популярния му прякор.
По голямо подмазвачество и по-позорно лицемерие, събрано в една дума, дори и професионалният нагаждач Борисов не можеше да измисли. Но явно този строител на магистрали с чужди пари е способен на всичко и в боравенето с чужди мисли заради не особено трудната за разгадаване задна мисъл на всяка цена да си спаси заника.
Искайки оставки на министри на Шиши, напъхани в задния му двор, след дъжда от искания това да се случи, той им свали качулката насред дъжда.
За своя новосъздаден враг Васил Божков премиерът Борисов обича да отправя упреци, че се крие в Дубай, откъдето иска да свали правителството му. Шиши, който също е основателно заподозрян, че се крие точно там (авторът на тези редове познава свидетели на гледката как Шиши лети от Дубай в първа класа към Виена, за да избегне иначе съществуващия пряк полет до София). Той се крие не от месеци, а от години – включително в същия рай за богаташи
Борисов прозря едва днес прозрачната отдавна истина, че Шиши реди правителства. Споменава служебното на Радев, а за същата ситуация в своя кабинет си признава на практика косвено чрез поисканите оставките на министрите на Шиши в него.
И каква е разликата между демонизирания от Борисов от няколко месеца насам Череп и фаворизирания от него до вчера Шиши?
И двамата, макар от различни поколения, са свински забогатели на млади години чрез широко отворените за тях врати на мутренската държава, превърната наистина в пещерата на Али Баба за разбойниците с власт и вълчи бизнес апетит. Само че единият иска безуспешно да си отмъщава, че му завладяха пиратски бизнеса и иска да сваля правителството, а другият успешно е играл ролята на сваляч на Борисов, който се държеше досега като негова тайна любовница, която не смее да накърни чувствата му.
Единият сваля властта от дистанция или поне така си мисли, а другият я командва от години с дистанционното, връчено му от “почетния председател” Доган, който кара своите избиратели да гласуват за един Шиши, третирайки ги като добитък в стадото му(ууу).
Не се наемам да кажа кой от двата образа е по-укорим, но подозирам, че Шиши би спечелил състезанието пред общественото мнение (каквото и да значи това аморфно определение), ако имаше подобен балотаж между двамината.
С Божков премиерът най-напред настъпи една жилава мотика, която отказа да се откаже от съпротива. Сега Борисов яде торбата със сол и вече си проси тоягата на Шиши в лицето на прокуратурата, привиждайки заговор срещу себе си с участието на покровителите й от сараите.
Опитите на Борисов да припише бликналата гражданска енергия на “подстрекателставата” на Черепа и да я запуши сега с корпулентността на сритания най-накрая от него морално паднал Шиши, са жалки признаци на отчаяние.
Лошото в този преразказ на притчата е, че накрая Борисов няма как да плати такава огромна сметка със златото от своето шкафче, което може да стигне за един луксозен живот, но не и за компенсиране на щетите от решаващото съучастие на премиера в съхраняването на руското постколониално енергийно заробване на България .
След себе си Борисов ще остави разораната за кефа на Путин половин България, разкопана вече и отвъд Балкана за гаднополитическите цели на неговия маникален антиукраински руско-турски поток. Ще ни завещае и заредената в Москва мина с ядрен потенциал край АЕЦ “Белене”.
Никакъв банкянски поток на мисълта не може да заличи тези белези от безчинството на Борисов, който носи точно толкова голяма лична отговорност за тях, колкото е всевластието му в България в Неговата Епоха на Простите (НЕП), с което беше толкова невъздържано горд, че говореше без свян и опасение от възмездие от първо лице за всяко строителство и разточителство.
