Руските газови потоци към Европа се натъкват на все по-реалната американска съпротива в защита на европейската енергийна сигурност. Въпросът е къде сме ние в тази картина на противопоставяне, обусловена от десетилетния ангажимент на САЩ , без който Западна Европа можеше да прилича днес на трудно догонващите нейния просперитет европейски Изток.
За всички, които ще зададат въпроса откъде накъде САЩ ще бранят европейската сигурност от обвъзващата я руска газова експанзия, трябва да бъде напомнено, че Америка е не просто съюзник, а в най-буквалния смисъл гарант на тази сигурност още от времето, когато мустакатият диктатор от Кремъл цинично питаше с колко дивизии разполага папата, че се смята за много влиятелен.
В проектобюджета на Комисиите по отбрана на долната и горната камара на Конгреса на САЩ, който ще бъде подписан от президента Доналд Тръмп, не се уточнява как конкретно ще бъдат наложени предвидените в него санкции срещу “Северен поток 2” и “Турски поток” . Но “Свободна Европа” се позовава на източници, според които се очаква във връзка със северния газопровод да бъдат наказани компании, полагащи тръби в морето, а в случая с южния му аналог се полагат санкции за компаниите, които правят същото по суша.
Това обосновано предположение няма как да не е известно на българските власти. Но според уверенията на премиера Борисов, адресирани към размахващия към него пръст руски президент Путин, подготовката за преминаването на “Турски поток” през българската суша върви като по вода. Борисов дори покани Путин да дойде и сам да се увери колко се старае в тази насока.
Това ли е големият успешен резултат от обявеното от ласкателите му за историческо и триумфално посещение в Белия дом на 27 октомври?
Иначе казано, евроатлантикът Борисов, който далеч не е Меркел по своите възможности за противопоставяне на американското противопоставяне, взима страна, но не американската, а руската. От неговата позиция излиза, че националният интерес на България е да увеличава зависимостта си от руския газ, от който в момента зависи близо 100 процента.
Някой специалист трябва да изчисли що за златно руно ще получи България от руските русалки, които мамят кораба на българските аргонавни към скалистите брегове на бъдещите транзитни такси, при положение, че се натъкне на американските санкции. Местните подизпълнители на “Турски поток” , които потриват ръце в очакване на печалби, могат да останат с празни шепи.
Бакалската сметка с “Балканския поток”, както Борисов предпочита да го нарича, за да не дразни чувствителното българско ухо, може да се окаже толкова солена, че сладките видения за руските пари да се изпарят и самите (под)изпълнители да се приземят в реалния свят. В глобално свързаната икономика неговата разновидност под формата на измисления “руски свят” е функция на множество компоненти и опитите му да се налага като нещо уникално различно от икономическата логика,валидна за всички останали “светове”, са обречени на провал.
Парите и печалбата, на която може изобщо да не излезнем, не са обаче единственото съображение да се замислим за опасността да нагазим колективно в заблатените полета край руския поток, наричан турски и прекръстван от Борисов на балкански. Викаме сами руската мечка да разрови България надлъж и нашир и да ни набута своя “руски мир”. Това крие заплахата да отстъпим от прозападни си избор, за който мнозинството българи започва да се бори като се изтръгне от ноктите на двуглавия орел веднага след реинкарнацията на българската нация след битката за контрола над тях между ятагана и нагайката.
Борбата продължава вече век и половина и тъкмо, когато най-сетне успяхме да се откопчим, нашият лаком елит се кани да направи кръгом към обятията на бившите ни колониални владетели, чието задушаващо наследство държи и без това примката на врата ни със своя монопол в доставките на енергоносители за страната ни.
За съжаление имаме парламент, който солидарно с Борисов приглася “ела, мечко, изяж ме”. А извънпарламентарната опозиция, натикна в миша дупка, стреля от нея със заглушител по мечката с въздушна пушка, в която дори няма сачма.
Все някой трябва да направи “нещо” в тази ситуация. Оказва се, че това е далечната Америка, последната надежда на българите, които не искат руската мечка да ни разиграва отново на своя синджир. Американофобите у нас могат да съскат по този повод колкото си искат, но българофилите са свикнали със змийския навик на студенокръвните ни съплеменници, които Борисов, Румен Радев и прочее уж разнолики политици у нас отглеждат грижовно в пазвата си.
Борисов знае, че този път няма да има руска прошка, ако пак се провали в обещанията си пред Москва да доведе докрай поредния й енергиен проект в България. Ако отново не му се получи и руското наказание го застигне, както през пролетта на 2013 г., няма да има след това нова руска реабилитация за него. И понеже митинги с развяване на американски знамена в подкрепа на американските ни защитници няма да има, докато маршовете на руската пета колона са му гарантирани по сигнал на Кремъл, има вероятност да наблюдаваме труден гърч на нашия премиер в рамките на това газово изпитание.
Тъжно е, че пак трябва да разчитаме на външна помощ, но такава е вътрешната реалност в рамките на “българския свят”. В този наш свят българофилите не само декларират, но имигрират там, където искат България отиде – в западна посока. Докато русофилите декларират любов към Евразия и нейното сибирско гостоприемство, но през ум не им минава да емигрират там. За да ни управляват тук.
Това е като изборът, пред който е поставен редовният и спретнат пътник, когато се вози в градския транспорт с пиян, агресивен и непредсказуем мърляч, налитащ на бой срещу контрольора. Трезвият просто слиза на най-близката спирка.
НА СНИМКАТА: Тръмп дава на Борисов, който се закани един ден да стане репортер, да му пипне мускула по почина на самия Борисов спрямо репортерките в България
