България: триумф на невежеството и глупостта

Над България като че ли е надвиснала сериозна заплаха: заплахата от диктатура на глупостта и на възползващи се от нея безскрупулни властници. Показват го тези налудничави сюжети:

 

Коментар от Ясен Бояджиев:

Напоследък изглеждаше, че нищо не може да засенчи шоуто на новия главен прокурор, което всекидневно се лее отвсякъде – има си даже и YouTube канал, като някоя попзвезда. Но се оказа, че може. Или по-скоро – това шоу явно е просто част от нещо по-голямо.

Налудничави сюжети

В последните дни ни връхлетя лавина от смайващо налудничави сюжети. Дори серия от лавини, самозародили се някъде в дълбините на глупостта или предизвикани умишлено, разчитайки именно на невежеството. Резониращи и отключващи се една друга, за да пометат всичко по пътя си.

Явлението, разбира се, не е ново. Всички помним битките (и съпътстващите ги дивотии) срещу Истанбулската конвенция („джендърите“, „третият пол“, „иранските травестити“), срещу Стратегията за детето („норвежци отвличат децата ни за черни гей-двойки“), срещу Закона за социалните услуги („алчни НПО-та си търсят деца, за да ги отделят от родителите им срещу заплащане“). В последния случай се видя ясно ефектът от подобни лавини, когато родители се втурнаха да прибират децата си от училище, за да не ги вземат социалните.

Досега обаче тези сюжети като че ли се развиваха някак по-щадящо, постепенно, един по един. Та човек имаше време да поеме въздух. Сега обаче се застъпиха, стовариха се едновременно и изобилно. Сигурно затова усещането е още по-тягостно.

От Перник до Венеция

В Перник бе спряна провеждаща се само в няколко класа програма за превенция на насилието над деца чрез формиране на сексуална култура. Въпреки че от такава програма се нуждае цялото българско образование.

Първият сигнал дойде от някаква бълнуваща „будна гражданка“ („жертвоготовна и отдадена на всенародното дело жена“). После цяла партия (при това управляваща) се надигна срещу „войнстващия джендъризъм“ и намекна, че такова „граничещо с разврат“ деяние трябва да е подсъдно, а други „будни граждани“ писаха на министъра с копие до главния прокурор. И всичко се сурна и стигна чак до изслушване в парламента. Вярно, засега програмата бе отново пусната, но не вярвам някой скоро да посмее да пробва нещо подобно на друго място.

Покрай тази случка в обращение влязоха още два сюжета. Не ни стигаше „норвежката заплаха“ за децата ни, ами се зададе и канадска зараза: там отнемали момиченца, които масово забременявали от приемните си бащи още преди първия си цикъл. Вторият сюжет е по-стандартен – пак имало световен заговор срещу България, понеже е предопределена за духовен център на света.

В този жанр външните заплахи за нашата уникалност са постоянен извор на вдъхновение. И ето, че бе провалена цяла изложба на български християнски артефакти в парижкия Лувър, понеже щели да бъдат разположени в съседство с образци на ислямското изкуство. Да не се омърсят или да хванат някоя зараза – като при коронавируса по въздушно-капков път. Следваща изложба най-вероятно няма да има – на когото му се гледа, да дойде тук.

В сферата на културата най-често жертва става модерното изкуство. Принципът е стар: изкуството е за народа и щом той не го разбира, значи не е изкуство. Този път лавината бе предизвикана от писание за миналогодишното (първо от години) представяне на България на Венецианското биенале („чаши от ИКЕА и фибран“). Няма да е чудно, ако накрая въобще отнесе българското участие в най-представителния световен форум за съвременно изкуство (което страшно пречи на някои тукашни „класици“).

И за финал в това изреждане да споменем тръгналата от социалните мрежи и стигнала до телевизиите история за това как някакви скандинавци („колонизатори“) откраднали и монетизирали авторските права върху българския химн. И сега българската държава („колония“) щяла да им плаща, за да си ползва химна…

Защо?

Сами по себе си тези сюжети са много смешни и подигравките с тях са напълно заслужени. Но всъщност положението е отчайващо тъжно. Какво прави възможно това всепоглъщащо тържество на невежеството, неграмотността, комплексарщината, примитивизма? Тук, разбира се, са валидни всякакви социални и философски обяснения за „малкия“, ощетен от глобализацията човек, който се страхува от бъдещето и затова се хваща здраво за миналото и предразсъдъците си. Но има и други обяснения.

Голяма част от медиите загърбват професионалната си мисия и отговорност и вместо да действат като филтър за лудостта, лееща се в социалните мрежи, те се превръщат в неин проводник – в името на рейтинга или на нечии интереси.

Това е и бизнесът на пълчища от политически шарлатани (и вътре, и извън парламента), които в името на властта, кариерата и парите са взели на прицел здравия разум и денонощно го бомбардират.

А самите управляващи? Вместо да се противопоставят, те се нагаждат и играят по свирката на всеобщата истерия – за да запазят властта и постовете си. Затова министърът на културата например загърбва културата (в историята с Лувъра), министърът на просветата загърбва просветата (в Перник), а социалният министър оттегля Закона за социалните услуги. Като и тримата следват примера на началника си в правителството.

И накрая – за да не остане по-назад, т.нар. опозиция също е част от общия хор.

Накъде?

Накъде води всичко това? Вече споменатата пернишка „будна гражданка“ („жертвоготовна и отдадена на всенародното дело жена“) заедно със своя съпруг („светлината на Иисус“) била и автор на популярен в интернет проект за „директна – течна пряка демокрация“. Което звучи символично, защото тук нещата наистина доста са се „втечнили“.

И покрай подобни почини са на път да се оттекат и здравият разум, и гражданските права, и свободата, и бъдещето. Ще се оттекат и маса хора (към чужбина), на които им е писнало да гледат как времето тече назад. Оттича се и самата демокрация, изтиквана от диктатурата на глупостта и на възползващи се от нея безскрупулни властници.

 
 

Tags: