БИХМЕ РУМЪНИЯ ЗА ПОСЛЕДНОТО МЯСТО В “ИНДЕКСА НА НАСТИГАНЕ”

Че посоката до момента е грешна личи от факта, че България трайно се настани в компанията на страните-кандидати за членство в ЕС

2013 година започна със скандали – маркер за ужасяващата пропаст между управляващи и публиката, наречена народ. Сега продължава с протести, които с граждански натиск се опитват да променят решения на властта.

Ако погледнем над злободневието обаче, 2013 година обаче ще е година на равносметки и на възможност за промяна в курса, по който плаваме. Освен че е изборна, през нея приключва първият програмен период, очертан и с първата за България Национална стратегическа референтна рамка като страна-член на ЕС.

И тъй като чудеса стават само в приказките и в църквата, може с висока доза увереност да очертаем успешните страни, както и провалите на управляващите досега.

Успехите

Не ни наложиха програмираната предпазна клауза в сферата на вътрешния ред и сигурност, но мониторингът стана безсрочен.

Не стана нужда да търсим помощта на чиновниците от Международния валутен фонд, както и ресурса му, въпреки предизборните внушения в тази посока от възторжения ни финансов министър.

Не се наложи да търсим външно финансиране за публична (държавна) подкрепа за банковата ни система, въпреки че някои предричаха и тази опция.

Отново се появихме на международните пазари на дълг, а те ни отговориха със сравнително евтино за рейтинга ни финансиране.

Не бяха загубени средства по предприсъедиителните фондове и преходния финансов механизъм, което може да се оцени като едно от най-безспорните постижения на кабинета Борисов в мандата му.

Провалите

Обявената за стратегическата цел ЕРМ2 се превърна в мираж.

Присъединяването към шенгенското пространство бе профанизирано и представено като функция от измазването на някаква сграда. Съдържателно се оказа зависимо от оценката на Европейската комисия в периодичните мониторингови доклади в сектора вътрешен ред и сигурност.

Състезаваме се за последното място по усвояемост на средствата от кахезионния и структурните фондове с Румъния.

Пазарът на труда продължава да е в криза, а безработицата расте четвърта година.

Икономиката „расте” с темпове, които са в рамките на статистическата грешка или в рамките на статистическата еквилибристика. С действията си още през 2009 година кабинетът Борисов предопредели този резултат.

Влошават се всички индикатори наблюдавани от външни независими институции. Корупцията става все по-тежък проблем, а икономическата среда съвсем непредвидима. Равнището на преките чуждестранни инвестиции е на най-ниското ниво от десетилетие насам.

Правната среда е напълно непредсказуема. Данъчната също, а действията на централната власт са насочени към все по-силна централизация, вместо заявените намерения за децентрализация и прехвърляне на местните общности на власт и отговорности.

Пълен провал претърпя заявката за изграждане на електронно правителство. Регулаторните режими не бяха намалени, а репресивните функции на администрацията се увеличиха.

За мандата си правителството на ГЕРБ регистрира шокиращ ръст на бедността, ужасяващ срив на раждаемостта, засилена емиграция и стресиращ песимизъм в населението.

Пълен провал претърпяха политиките в два от основните сектори, които гарантират качествен живот и са в основата на устойчиво и цялостно развитие на обществото. Здравеопазването е в будна кома, а образователната система успя да регистрира деградация в образованието и на най-малките.

В началото на януари бе публикуван “Индексът на настигане”*. Същият има за цел да отговори на въпроса до каква степен страните-членки от Централна и Източна Европа (ЕС10) са настигнали “старите”, “западни“ страни членки? Индексът регистрира нивата на сближаване или отдалечаване по отношение на четири категории – „Икономика“, „Качество на живот“, „Демокрация“, „Управление“. Той включва и страните кандидатки и потенциални кандидатки.

Как изглежда България в окончателното класиране?

Очевидно е, че печелим безапелационно съревнованието с Румъния в битката за последното място сред страните членки. По отблъскващото в тази гледка е, че в категорията „Качество на живот“, България не само че заема последно място сред страните членки, но е изпаднала под Сърбия и Черна Гора.

Тази картина най-ясно очертава характеристиките на днешното управление. България трайно застава в компанията на страните, кандидатстващи за членство или потенциални кандидати. Това, че северната ни съседка е сериозен претендент за нашето последно място, може да бъде само обект на балкански хумор. По-абсурдното е, че нашите усилия са впрегнати със страшна сила, да не позволим подобен срам.

Очевидно е, че посоката в която вървим е грешна, че средствата са жалки, а „водачите” на нацията абсолютно неадекватни. Очевидно е, че страната неистово се нуждае от промяна на политиките и посоката на развитие. Очевидно е, че днешните управляващи са невежи, а безпардонната им арогантност – престъпна и рушаща Родината. Време е да им бъде връчена и сметката за това.

Михаил Михайлов

Аргументи.БГ

Какво е “Индекс на настигането”?

“Индексът на настигане” има за цел да отговори на въпроса до каква степен страните-членки от Централна и Източна Европа (ЕС10) са настигнали “старите”, “Западни“ страни членки? Индексът регистрира нивата на сближаване или отдалечаване по отношение на четири категории: „Икономика“, „Качество на живот“, „Демокрация“, „Управление“. Индексът включва и страните кандидатки и потенциални кандидатки, така че общият брой на страните достига 35.

Основните въпроси, които касаят процеса на настигане са:

- По-богати ли стават страните, по-развити икономически, по-стабилни във финансово отношение и с по-добър икономически потенциал?

- Живеят ли гражданите на тези страни по-добре – по-здрави, с по-дълъг живот и по-високи доходи, в по-равни общества с по-голяма социална кохезия, по-малко бедност, по-добре образовани?

- По-демократични ли са страните, ценят ли повече демокрацията, по-свободни ли са медиите, има ли повече доверие между хората, по-високи ли са стандартите за човешки права?

- По-добре ли се управляват страните, по-малко корумирани и с по-добри закони и регулации, дали са по-стабилни политически и с ниски нива на конфликтен потенциал и нива на престъпност?

колаж: Владимир Дойчинов

За съжаление отговорите на тези въпроси за България са по-скоро негативни и страната ни остава в дъното на класацията след страни кандидат-членове на ЕС под „мъдрото“ и „кадърно“ управление на ГЕРБ ?!

Екип „Под лупа“