Бай Боко и тиквите правят избори

 

Няма и съмнение, че предсрочните парламентарни избори ще приличат на онези избори за които Алеко Константинов е писал в своите фейлетони, както и Бай Боко има прилика с Бай Ганя ... Просто народ който не познава историята си е осъден да я преживее отново.

Избирателен закон

Алеко Константинов

I. Общи наредби

Чл. 1. Народните представители както за Обикновеното, тъй и за Великото народно събрание се избират по реда, указан в настоящия закон.

Чл. 2. Всяка административна околия съставя една избирателна единица и изборът става около централната кръчма; за улеснение на избирателните околии с население повече от 40 000 души жителите могат да не дохождат на избора. Бюрото ще се грижи да пусне вместо тях бюлетини.

Чл. 3. Когато мястото на някой представител стане вакантно поради насилствена смърт, изчезвание или неблагонадеждност, министърът на вътрешните дела назначава допълнителен избор, който трябва да се извърши през такъв месец, когато има най-много виелици, за да не се тревожат далечните избиратели.

Чл. 4. Изборът не се повтаря и трае само един ден; но ако би в този ден да се избере по недоразумение някой порядочен човек, може чрез изгасвание на свещите при взимание списъците изборът да се счете за нестанал и да се повтори следующия неделен ден.

Чл. 5. Три дена преди избора, както и в самия ден на избора, почва се морално влиние върху избирателите и арестуванието на разсуждающите. Ако избирателите са заети с отбивание на пътна повинност, полицията се грижи да пусне вместо тях бюлетините в урните.

II. Избиратели

Чл. 6. Избиратели са тия български граждани, които не се плашат от отоманския наказателен закон и се ползуват със силни мускули и разнородно оръжие.

Чл. 7. Военните на действителна служба могат вземат най-живо участие в избора. Бомбардирванието на градовете се допуща само в случая, когато и с угасванието на свещите не се достигне целта.

Чл. 8. Не могат да бъдат избиратели:

1. Лишени без съд от свобода.

2. Лицата, които без разрешение от правителството напишат свои бюлетини.

3. Разсъждающите.

4. Телесно слабите и

5. Бедните

З а б е л е ж к а. Всичките съдилища се задължават да осъждат веднага лицата, които полицията, по споразумение с министъра на вътрешните дела, им укаже няколко дни преди избора.

III. И з б и р а е м и

Чл. 9. Избираими за народни представители са всички български граждани, които се ползуват с доверие на правителството и имат участие в някое държавно или общинско предприятие. Избираемостта на рогатия добитък подлежи на оспорвание.

Чл. 10. Не могат да бъдат избрани за представители:

1. Лицата, които според чл. 8 от настоящия закон нямат право да бъдат избиратели, освен осъдените за злодеяние.

2. Лицата, които нямат условие с правителството за разни доставки на държавата или нямат предприятия по държавни работи.

3. Военните лица, които се намират в запас или са разстреляни.

4. Разсъждающите.

5. Бедните.

Чл. 11. Всеки избан за народен представител може да не бъде касиран, ако даде формална клетва, че ще мълчи през всичкото време на сесиите.

IV. Б ю р о и и з б и р а н и е

Чл. 12. Щом се подпише указът за свиквание избирателите, министърът на вътрешните дела почва да разтурва неблагонадеждните общински съвети и да оказва върху избирателите морално влияние чрез окръжните управления.

Чл. 13. Председателят и членовете на бюрото се избират по жребие, тялото - от председателя на окръжния съд.

Чл. 14. Председателят на окр. съд под страх на отчисление не тегли жребие, преди да отбележи някои знакове върху бюлетините.

Чл. 15. Постоянната комисия своевременно разделя приготвените предварително в канцелариите бюлетини на толкова части, колкото секции има в бюрото. Моментът, когато тези бюлетини трябва да бъдат пуснати в урните, остава на вътрешното убеждение на бюрото.

Чл.16. Гласуването се почнува в 8 часа заранта, а за пиенето по кръчмите полицията взема мерки от предидущия ден. Всякой от избраните от полицията избиратели може да пие за сметка на безотчетните до безпамятство.

Чл. 17. В определения за провеждание на изборите ден и час съставеното по известния начин бюро се явява на определеното място и председателят дава на полицията сигнал да почне настъплението.

Чл.18. На вратата на зданието се изпречват събраните от кръчмите избиратели и с помощта на разнородно оръжие възпрепятствуват да доближи някой до урните.

Чл. 19. Гласуването става по следующия начин: един от членовете на бюрото привиква избирателите един от един. Повиканият избирател, ако е благонадежден, връчва бюлетина си, сгънат о четири, на председателствующия на секцията, който, като го скрепи с подписа си, спуща го в избирателната кутия; ако ли е неблагонадежден, бюлетинът му се скъсва, а самия избирател го изхвърлят навън, през прозореца или по стълбата, с главата надолу. Осмъртяването не е задължително. Ако всички избиратели се окажат неблагонадеждни, почва се последователното действие на пехотата, кавалерията и артилерията.

Чл. 20. Гласоподаването е явно и бюлетините се пущат със снопове. Един избирател може да гласува под разни имена, догдето се умори. Пазачите на вратата имат право да прегледват предварително всяка бюлетина.

Чл. 21. Със съгласието на полицията може да гласува и този, който не е записан в избирателния списък.

Чл. 22. Срещу името на всеки избирател, който не е гласувал, членът на бюрото отбелязва, че е гласувал, и пуща в урната приготвени бюлетини.

Чл. 23. Лицата, които не са записани в избирателните списъци и са пили за сметка на полицията през цялата нощ, нахълтват в тъмни зори в изборното място и заграждат урните.

Чл. 24. Зданието, гдето става изборът, и съседните с него здания се натъпкват с въоръжена сила. Артилерията може да се разположи и по-надалеч.

Чл. 25. Запретено е на благонадеждните да отиват на изборите без оръжие или каквото и да било оръдие (тояги, бастони и пр.).

Чл. 26. Председателят на бюрото бди и внимава: щом се покажат невъоръжени избиратели, дава сигнал на полицията и войската да стреля. Надлежните административни и военни власти са длъжни да го слушат.

Чл. 27. Властта може да арестува всичките избиратели, ако има достатъчно помещения в града.

Чл. 28. Избирателните събрания не могат да се занимават освен с избирание на лицата, които са посочени от министъра на вътрешните дела - в противен случай свещите се изгасяват и почват да действуват лицата, указани в чл. 24 от настоящия закон.

Чл. 29. Щом се свърши гласоподаванието, председателят на бюрото, без да чете бюлетините, обявява за избрани посочените предварително лица и принуждава въоръжените избиратели да подпишат благодарствена телеграма за дадената свобода на изборите. Телеграмите се подават от името на всичките избиратели в околията.

Б е л е ж к а . Бюлетините, освен действителните, се пазят в окръжната постоянна комисия до проверяванието на избора.

Чл. 30. Ако във време на гласуванието не успеят да арестуват всички разсъждающи, арестуванието може да се продължи и след гласуванието. Рязанието на уши се предоставя на околийските началници, а за стреляние върху жените изпращат се най-храбрите офицери.

Чл. 31. Правилността на изборите може да оспорва само министърът на вътрешните дела.

Чл. 32. Народните представители получават, докле трае сесията, по 20 лева дневни, а нощни им се дават според заслугите и степента на муканието.

Чл. 33. Начинът за изгасявание на свещите и за упражнение на моралното влияние се определя от министъра на вътрешните дела, който дава на подведомствените си административни органи подробни инструкции по телеграфа. Лентите на подобни телеграми веднага се унищожават.

V. Н а к а з а н и я

Чл. 34. Всеки административен, съдебен или други какъвто и да бил държавен или общински служител, който се откаже да изпълни обязаностите, които му се налагат по настоящия закон, наказва се с лишение от служба и опозорявание чрез печата.

Чл. 35. Председателят и членовете на бюрото, които съзнателно допускат някой избирател да гласува свободно, лишават се от доверието на властта.

Чл. 36. Председателят и членовете на бюрото, както и проверителите, които се откажат да подпишат продиктувания тям дневник за абсолютна свобода на изборите, изваждат се от служба.

Чл. 37. Ония, които са назначени за изброявание на гласовете, ако не скрият или не променят неблагонадеждните бюлетини; ако не притурят достатъчно количество благонадеждни и ако не прочитат умишлено само имената на поръчаните кандидати - подвъргат се на екзекуция чрез изгасвание на свещите.

Чл. 38. Ония от въоръжените избиратели, които окружават урните, ако на поканата от бюрото не се хвърлят върху невъоръжените и не ги разгонят с помощта на оръжието си изгубват правото да искат служби и предприятия от държавата.

Чл. 39. Ония, които влязат в избирателното място с оръжие, ако са влезли със съгласието на полицията, нареждат се около бюрото; ако са влезли без съгласието на полицията, наказват се със затвор от 1-3 месеца и глоба от 100-300 лева, а по желанието на министъра на вътрешните дела могат да бъдат предадени на съд и за бунт против държавата.

Чл. 40. Ония, които окружават бюрото, ако не употребят заплашвание, насилие, бой и убиване, за да накарат неблагонадеждните избиратели да се въздържат от гласоподавание, наказват се със залп от войската.

Чл. 41. Предвиденото в горните два членове наказание се налага и върху лицата, които са дали средство или по какъв и да е начин са способствували да се извърши един неблагонадежден избор.

Чл. 42. Ония, които чрез лъжовни известия или други подобни средства не измамят избирателите и не заблудят обществото, опозоряват се чрез правителствените печатни органи.

Чл. 43. Който без знанието на председателя на бюрото се въздържи от разстрелванието на избирателите, зачислява се в списъка на предателите.

Чл. 44. Който след изгасявание на свещите се въздържи от разтрошаванието на урните и разкъсвание на бюлетините - губи правото на служба или предприятие от държавата.

Същото наказание се налага и на ония, които с вик, заплашвание, бой и стреляние не успеят да развалят неблагонадеждния избор.

Чл. 45. Който умишлено пише точно и вярно преброителните листове или дневника за избора, или пък не прибави или измени нещо в тях, ако така е заповядано - губи доверието на властта и написванието на дневника се възлага другиму.

Чл. 46. Когато виновните в делата, показани в чл. 43 от настоящия закон, са държавни или общински чиновници, наказанието се усилва.

Чл. 47. Непредвидените по настоящия закон престъпни деяния, извършени в избирателното място, не се наказват.

Чл. 48. Делата за престъпления по изборите се възбуждат направо от министъра на вътрешните дела.

Чл. 49. Изложените в настоящия закон престъпления, освен по ал. II на чл. 39, не се съдят в общите съдилища.

VI. О т м е н е н и е

Чл. 50. Избирателният закон от 8 януарий 1890 год., заедно с измененията и допълненията му, се отменява.“

И ако се питате как минават изборите според този закон, нещо което действително се е случило в Свищов ще разберете от фейлетона „ По „изборите“ в Свищов“.

По „изборите“ в Свищов

Свищов, Алеко Константинов

Окръжният управител има заповед да се придържа строго в границите на закона.

Стоилов

Това беше отговорът, който получих на 9 септември т. г. от г. Стоилова на телеграмата ми, с която молих да се спрат явно беззаконните „морални влияния“ на свищовските представители на властта. Окръжният управител с председателя на постоянната комисия и околийския началник няколко дни преди изборите бяха тръгнали от село на село из Свищовската околия и упражняваха „морално влияние“ по такъв начин: „Негово царско височество пред няколко дни, като мина край Свищов, поръча да изберете тези (консерваторите), недейте избира другите (Алеко Константинов, д-р Ванков и Никола Константинов), защото те ще изпъдят княза.“

В три четвърти от селата тези агитации на властта селяните посрещнаха с подигравка. Някои от тия подигравки са доста остроумни. Например в село Саръяр, когато околийският началник казал, че „правителството иска тези (консерваторите)“, събраните селяни му отговорили иронически:

— Е хубаво, господин началник, ако правителството толкоз ги иска, нека им пише по едно писмо да идат в София, па да се върши работата; защо ще ходим на избори?...

Няколко пъти бяха викани в окръжното управление селските кметове и писари и върху тях се упражнило „моралното влияние“.

В навечерието на изборите, в събота, окръжният управител с Атанаса Данков, един от „избраните“, беше тръгнал от кафене на кафене, от кръчма на кръчма да „влияе“. В едно турско кафене ги нагазват троица младежи, най-видни търговци, от които единият, като се обърнал към находящите се в кафенето турци, посочил към управителя и извикал:

— И този е окръжен управител! Не го е срам, да ходи по кръчмите да заплашва мирните избиратели!

Тия трима младежи в същата вечер бяха нападнати от една пияна шайка, предвождана от полицията, и арестувани. През цялата нощ, срещу неделя, в Крайната махала, пред Горчовото кафене, е пирувала за сметка на „избирателите“ една шайка от власи и цигани — надеждната опора на свищовските консерватори.

В събота вечерта беше вън от всякакво съмнение, че 9/10 от избирателите на Свищовската околия бяха в полза на самостоятелните кандидати; на тяхна страна бяха без изключение цялата интелигенция, всичките търговци, цялата Долна махала, най-голямата в Свищов, и с изключение на три-четири, всички села на Свищовската околия и освен това всичките турци.

Сутринта в неделя почнаха да се стичат избирателите към определеното място и мирно очакваха да се почнат изборите. По едно време откъм Крайната махала се зададе с музика начело една тълпа от пияни чудовища, с кървави от всвенощно пиянство очи, предвождана от А. Данкова, Няголовци, Копоевци и подобни тям личности, лишени от граждански и политически права за позорни престъпления. Тази тълпа от неокачествими страшилища (един мой приятел с крайно зачудвание ми каза: „Аз до днес не съм предполагал, че в нашия Свищов живеят такива страшни хора...“) нахлу в двора с викове, с грозни заплашвания и псувни нахълтаха в избирателната стая, окръжиха бюрото и почнаха да изблъскват през вратата и прозорците (два метра височина) избирателите, след като им разкъсваха неугодните тям бюлетини.

Почнаха се „изборите“ и председателят на бюрото повика махалите и общините не по азбучен ред, както предписва законът, а покани само тия общини и тая махала, която предвождаше Данков. Между това в двора и на улицата се сгрупираха хиляди избиратели. Като видя това, пияната шайка изгуби кураж и почна да се пръска. За да се поддържа духът им, председателят на бюрото повика въоръжена сила и вместо да накара да изхвърлят буйствующите пияни скандалисти, ний видяхме, че няколко конни и пеши жандарми, предвождани от окръжния управител, околийския началник и двама полицейски пристави, хвърлиха се като бесни в избирателното място и с бой, с тласкание, с псувание, подпомогнати и от шайката, изблъскаха без никакъв повод най-видните граждани, а след тях пропъдиха всичките избиратели, които се събраха на митинг и осъдиха позорните насилия на властта. Всички протестирующи избиратели, преброени един по един в присъствието на прокурора, излязоха 4853 души. Упълномощени от тази маса народ, неколцина избиратели телеграфирали до негово царско височество и до г. Стоилова и ги молиха да заповядат на полицията да допусне избирателите да гласоподават, но както от Евксиноград, тъй и от София си направиха оглушки и не се получи никакъв отговор. В 12 ч. 45 м. избирателите отидоха да подадат протести на бюрото, но и там не ги пуснаха. Околийският началник своеволно избра между пет хиляди избиратели двама или трима и под конвой ги допусна да подадат протестите си. А за да упражнят правото си, тези пет хиляди избиратели трябваше да минат през труповете на окръжния управител, околийския началник, приставите и жандармите, а след това пък да имат работа с няколко солдати, на които им били раздадени по двадесет патрона със заповед да стрелят на месо. А какво щеше да излезе от това? Щяха да останат няколко нещастни семейства, щяха на другата неделя да домъкнат една рота войска и пак щяха да „изберат“ угодните тям лица. — Пусне ли се веднъж властта по пътя на насилията и беззаконията, с нея не е лесно да се бориш. Това го опитахме цели осем години, това продължваме да го изпитваме и до днес...

В първото си писмо бях ви съобщил, господине редакторе, че направихме две фотографически снимки; от митинга и от момента, когато избирателите бяха възпрепятствувани от полицията да подадат протестите на бюрото. Против нещастните фотографически негативи още в същия ден се устрои цяла потеря, но и до днес полицията не можа да ги открие, и няма да ги открие; те са скрити добре. Тероризирането на населението се почна още на другия ден след изборите: почна властта да заплашва гражданите; околийският началник тръгна по селата да насилва селяните да благодарят за свободните избори.

Ето в общи черти как се извършиха свищовските избори за народни представители. Ето как „победиха“ консерваторите. Когато избирателите заявиха на окръжния управител, че той няма право да се меси в изборите; когато му напомниха окръжната телеграма за свобода на изборите, той с една презрителна усмивка отговоряше:

— Вий имате телеграма, а пък аз имам писмо — и се тупаше по джеба...

Ето какво означавала телеграмата: „Окръжният управител има заповед да се придържа строго в границите на закона.“ Ако това е строго придържане в границите на закона, какво ли ще бъде пък беззаконието? Ако това е моралното влияние, какво ли пък ще бъде неморалното влияние?

Един куриоз. Като се видях, по желанието на някои приятели, с г. Стоилова в Свищов, той ме срещна много любезно и ми каза:

— Г-н К., ще ми бъде твърде приятно да се срещнем в Народното събрание.

Като се върнах в София, виждам г. д-р Сава Иванчов, който също изпита моралното влияние в Радомир, съобщих му за срещата си с г. Стоилова и той ми каза:

— А бе Стоилов и на мене каза същото. Като се видя около Радомир заграден с 200 души кон­ници, мои избиратели, той се стресна и като ме видя, стисна ми ръката и ми каза: „О, г. Иванчов, драго ми е, че ви виждам, и ще ми бъде приятно да се срещнем в Народно[то] събрание.“

Едва се обменихме с тия думи, обади се и трети приятел:

— А бе, господа, че Стоилов и на мене каза същите думи.

Че като дигнахме един смях...

P.S. Научавам се, че някои младежи в София устройват нов клуб и не могат още да решат как да го назоват: дали „Клуб „Бяла Слатина“ или „Клуб „Морално влияние“. При всичко, че отсега нататък с името „Бяла Слатина“ ще се свързва възпоминание за една от най-позорните подигравки с избирателното право на българските граждани, но все пак аз съм на мнение клубът на младежите да се нарече „Клуб „Морално влияние“. То има и по-общ характер, по-дълбока смисъл и съдържа в себе си безконечно ядовит сарказъм.

Препоръчвам на моите приятели от Свищов, Видин, Лом, Търново, Кюстендил и др. Да последват примера на софийските младежи.

Ето епоха, която ми дава неизчерпаем материал за „Бай Ганя“.

София, 21 септември 1894 г.

Ето какво се е случвало, случва се и може да се случи по земите български, читателю. Както се казва, народ, който не помни историята си, е обречен да я повтаря.

Екип „Под лупа“

 П.П. Редакцията на "Под лупа" се извинява за  евентуално допуснати неточности и грешки. Засегнатите имат право на отговор.