Баловете на абитуриентите са огледало на света, който им създадохме
Mного ми е неприятно, когато някои плюят абитуриентите за лош вкус, но нима цялата ни действителност не е пропита с него?
Мисля, че изборът, който правят децата ни, е огледало на нашите собствени избори. И това, което виждаме на абитуриентските балове, не е нищо друго освен огледало на обществото, което ние самите сме сътворили. Затова, ако не харесваме онова, което виждаме в огледалото, трябва да сме наясно, че причината е в нас самите.
Без съмнение сме свидетели на войнстваща, агресивна патерналистична нагласа в обществото, която превръща момичета в кичозни мутреси, а кара други младежи да отиват в другата крайност, като например се облекат на бала си като скейтъри. (Както стори синът ми - появи се на тържеството с три четвърти скейтърски шорти, шапка и зелен гребен.)
Ако правим луксозни подаръци на децата си, с това не им създаваме самочувствие, а засилваме усещането им за безпомощност . Засилваме чувството им, че те самите не биха могли да бъдат значими и красиви без нашата подкрепа. Има го този “орлов” подход у българските родители - тъй като децата ни са по едно, максимум две на семейство, искаме непрекъснато да ги държим под крилата си. Но реално инвестицията в свръхскъпи тоалети е патерица на нашето собствено самочувствие.
Децата ни биха били достатъчно красиви с младостта си и с рокля за 200 лв. (както постъпи моята дъщеря преди 4 г. и стана кралица на бала). А много по-разумно би било да насочим 3-те или 4-те хиляди лева, ако ги имаме в повече, към едно пътуване с образователна или друга културна цел. Но да им обясняваме, че няма да светят по друг начин, освен с отразената от пайети светлина, е все едно да им казваме, че не стават.
Има и още нещо, което наистина дълбоко ме възмущава, и това е сексистката тенденция да се представят млади момичета като добре пакетиран продукт, готов за продажба и консумация. Не случайно западняците се озадачават от вида им и без всякакво стеснение ни казват директно: “Защо сте ги облекли като проститутки?”
Със сигурност това поведение е свързано с някогашните комплекси от немотията, когато на пазара почти нямаше с какво да се облечем. Крайно време е обаче да разберем, че освен да се харесва, съвременната млада жена трябва да внушава и излъчва достойнство и респект.
Видът ни е визитната картичка за пред другите. Когато се обличаш като видните представителки на чалгата, със сигурност показваш някаква подобна заявка. Съмнявам се обаче, че всички тези млади и красиви момичета ще имат силите и възможността да тръгнат по този път.
Сигурна съм, че една част от тях са много сериозни и тепърва ще залягат над науките, за да изградят свой собствен професионален живот, кариера, да родят щастливи и умни деца.
Защо тогава толкова драпат да навлекат една чужда, а и неестествена за тях кожа? Според мен, защото в обществото липсват други модели за успешно развитие.
Защото успехът на жената у нас се разглежда като собственост върху нечий мъжки джоб. Доста парадоксален е този извод на фона на толкова успешни и добре печелещи жени със сериозни професии.
Жени, които са разбрали, че най-лошото за една съвременна жена е тежката зависимост от мъжа собственик. Все уроци за майки, но този точно май все още не сме предали на дъщерите си.
Естественият отговор на това поведение на момичетата е комплексът за малоценност на мъжете. Те за чий джоб трябва да се преборят и на кого трябва да се харесат?
Тук очевидно трябва да си припомним, че не може да има щастливи жени без щастливи мъже до тях. И да престанем да разглеждаме децата си като оръжие срещу собствените ни комплекси.
Мисля си, че в момент, когато пред тях предстоят серия от важни избори - професионален път, кариера, създаване на семейство, е много по-важно да бъдем толерантни към тях, да ги обградим с позитивна атмосфера, да им кажем, че вярваме в тях.
И не да им подаряваме силиконови бюстове, а да направим сериозна инвестиция в образованието им. Защото, ако има нещо, което не губи цената си с времето, това винаги е било и ще бъде доброто образование.
Думите, с които изпратих сина ми, бяха пожелание да има смелостта да изживее живота си красиво.
Мира РАДЕВА, социолог
24 часа
