Автопилотът на автомобилния ни автократ ще го доведе до катастрофална за него победа
“Автомобилната” автокрация в България рисува с автомобилни гуми автопортрета на автопилота с дебелия врат и дебелашкия “шегаджийски” нрав, който си прави тънката сметка да продължава да управлява напук на голямото мнозинство български избиратели, разнебитени от неговото шофиране като повечето пътища в страната, в която ползва високо проходим джип за нискочела агитация по пътищата на неговата пропаганда.
Този арогантен джипкаджия толкова е ядосал хората извън верния му електорален корпус, заел в момента кръгова отбрана, че дочувам със скромните си, но достоверни като за моите възприятия локатори, пропукване на монолитното разногласие по идеологически признак, на което той разчита, за да разделя, владее и балдее ( от руското балдеть, т.е. да се кефи).
Да, на парламентарните избори на 4 април няма да има обединение на обзетите от омерзение. Мерят сили с него поотделно.
Това му е играта. Също както на Путин, който търси пролуки в защитата на държавите от НАТО и ЕС чрез преговори с тях поотделно. Защото се надява да успее да пробие отбраната им по путински образец. Страна по страна. Но няма никакъв шанс срещу юмрука на обединените си противници.
Юмрук? Не можаха да измислят друг символ, освен “юмручето” на Радев и с това му направиха услуга. Едва ли не го обявиха за нещо като Кубрат, ама не Пулев с юмруците, а бащата на Аспарух, който искал от синовете си да се държат заедно и докато бил жив те следвали заветите му.
Издадоха се Бойковистите къде ги стяга чепигът. Пардон, Чепига беше истинската фамилия на отровител на Путин, пратен да трови непослушен сънародник в Англия. У нас става дума за чепик, милиционерски при това. Бутафорният генерал Бойко все по-малко издържа сравнението с генерала Радев.
Това не е мое откритие, а се вижда и от битката между рейтингите им. Пилотът отново побеждава пожарникаря, както на самите президентски избори.
Великанът Путин и дребният му имитатор Борисов са си лика прилика като два леви чепика. Наемниците на Борисов, които денонощно го представят за “десен” ( чепик), само го закопават в очите на мислещите хора у нас. А и на Запад, смея да забележа, също гледат на Радев като на по-качествения от двамата българи начело на държавата. Това тепърва ще става ясно и на незрящите тук, които предпочитат да вярват на собствена си пропагандна заблуда.
Основната мантра на Борисовите пропагандисти е, че той нямал алтернатива. Е, има. Казва се Радев. Той не може да му попречи да вкара пореден гол на свирен мач в парламентарната врата, но тази пирова победа ще струва на Борисов скъпо. Ще катализира процеси, при които непоносимостта към него и корупционерите му ще избие отново на улицата, а след това и в урните на първите последвали избори.
Грехът на Радев в миналото беше уклончивото говорене за руската окупация на Крим, която и Борисов благосклонно не определя като окупация. Кокурентът му Борисов обаче рязко го изпревари по “греховност” чрез прокопаването на руския “Турски поток”, за чиято цена президентът вече постави въпроса и пръста в раната, но не получи отговор от гузния премиер. Самото фалшифициране на названието на този руски поток от Борисов е опит да измами българите, който отвори очите на мнозина кой е истинското (про)путинско зло у нас.
На тези избори ГЕРБ ще използва по инерция разделението на онези, които не пожелаха да се обединят срещу окопалата се армия на властта. Но на президентските избори нещата няма да са толкова прости в лагера на простите, обсаден вече отвсякъде.
Радев не успя и нямаше как да стане обединител на разединените сред омерзените от тази власт. Това може да се промени при мажоритарния избор, както долавям да се променя отношението вече и към самия Радев сред мои познати, традиционни противници на всичко що червенее в политиката у нас.
До тази мисъл достигнах със спомоществователството на хора, които чувам напоследък да казват : “ако трябва да избирам между Радев и Борисов, следващият път ще заложа на Радев, само да се махне Тоя”. Този порив, подобен на позив за повръщане от отвращение, което повече не може да бъде сдържано, бива иронизиран от апологетите на Тоя, но ще видим кой ще иронизира последен.
Ето дотам я докара Борисов с упорития си отказ да забележи, че е сам срещу всички и едноличната му евентуална победа на парламентарните избори, към която неистово се стреми, ще се превърне в многолика трагедия за него и лакейската му свита в наближаващото бъдеще, когато тази победа ще изкопае гроб за ГЕРБ.
