Австрийски бизнесмен: "България е пример за подражание"

Гюнтер Фелингер не крие въодушевлението си от България. Австрийският предприемач често посещава страната. Ангажира се също с помощ за приемането на България в Шенген. Пред ДВ той сподели впечатленията си от българите.

ДВ: Г-н Фелингер, в социалната мрежа Х (бивша Туитър) Вие пишете: „България е чудесна! Обичам България!“ Това от сърце ли е – или малко преувеличавате?

Фелингер: Това е искреното ми възхищение от напредъка на България , която е една чудно красива страна с прекрасни хора и супер климат. Направо съм въодушевен!

ДВ: А в политическо отношение?

Фелингер: В политическо отношение в момента в София управлява истински прозападно правителството, което желае да проведе истински реформи. Възхищавам се от подкрепата на това правителство за Украйна .

ДВ: Колко дълго бяхте в България, какво виждахте?

Фелингер: Бях само два дни, в Русе и в Пловдив, но това е вече четвъртото ми пътуване до България. Аз съм бизнес-консултант и търся инвеститори в България в областта на стоманената промишленост и на енергетиката. А във връзка с моите политически ангажименти в момента се опитвам да помогна на България за приемането в Шенген . В това време за мен е много важно България да подкрепи Австрия за членството в НАТО, за което аз силно се настъпвам.

ДВ: Вие пишете в социалните мрежи, че остро протестирате срещу австрийската блокада за приемането на България в Шенген. Бяхте го формулирали така: „България е проевропейска държава. Австрия е проруска. Австрия блокира приемането на България в Шенген. Чии интереси обслужва Австрия?“

Фелингер: Във войната, която Русия води Украйна, България ясно застана на страната на Запада и оказва сериозна подкрепа на Украйна – с боеприпаси, с оръжие и горива . Смятам, че това е много добра кауза. В това време Австрия се крие зад своя неутралитет и продължава масивно да купува руски газ. Смятам, че тази политика на Австрия е неправилна, страната би трябвало веднага да спре газовите сделки с Русия . България го направи. Тя е най-бедната страна в ЕС, а постигна най-големия напредък за тези години и половината от началото на войната. България е пример за подражание.

ДВ: Специално внимание отделяте на Дунава. Смятате ли, че страните по точното поречие на тази голяма европейска река не получават достатъчно внимание от ЕС и от НАТО, особено сега, на фона на войната?

Фелингер:Абсолютно, точно това мисля. България и Румъния влязоха в ЕС през 2007 година, а в НАТО още през 2004. Ние обаче през десетилетието доста сме занемарили грижите си за сега по източното поречие на Дунав. Сега, по време на тази война, изведнъж установявате, че пътищата за комуникация с Украйна са много затруднени, както и железопътните връзки, така и връзките по Дунава – цялата тази инфраструктура трябва да я изградим по солиден начин през тези десетилетия. А не го направихме, макар че от 2014 година вече знаем колко опасно е положението на изтока. Това беше гигантски пропуск! Крайното време е сега масивно, за да се инвестира в инфраструктурата в цялото дунавско пространство, така че Украйна да може да се доставя оръжие, а, естествено, в обратна посока да идват доставките с украинско зърно.Русия да бъде изключена от Дунавската комисия и Дунав да бъде подсигурен като осигурителен път за и от Украйна, военно и логистично.

ДВ: Вие пледирате за повече европейски инвестиции в Северна и в Източна България. Явно смятате, че тези региони изостават икономически.

Фелингер: Според Евростат тези региони са сред най-бедните в ЕС. И те наистина за доста изостанали. София се развива много добре през 10-15 години, но тези последните региони изостават. На европейското създаване е необходимо преразпределяне, за да получите повече помощ от тези региони, защото през последните години Европа инвестира твърде малко в инфраструктурата, в енергетиката и в дунавското корабоплаване. За съжаление и Австрия, и Германия проспаха много възможности. Те бяха доста сдържани още за приемането на България и Румъния в ЕС, а след многократно блокирани инвестиционни пакети. Сега най-после нещата постепенно се променят, но има страшно много за наваксване. Нападателната война на Русия срещу Украйна ясно показва колко е важно да се разширят инфраструктурата и транспортните връзкипо точното течение на Дунав. Виждаме го във връзка със зърнената криза, с кризата около логистиката. Американският експерт като Бен Ходжис се повтаря вече от десет години, но ние не предприемаме нищо. В Румъния нещо е по-добре, но България изостава. В България транспортните връзки запад-изток са добри, но връзките север-юг наистина са много лоши. Пътуването от Пловдив до Русе е както преди 30 години – това не е ОК.

ДВ: Г-н Фелингер, знам, че се занимавате с тази тема: в България в момента се води разгорещена дискусия за паметниците на Съветската армия. Следите ли я? Каква е практиката в други държави от бившия Източен блок?

Фелингер: Моето мнение е еднозначно: всички съветски паметницитрябва да отидат в музея. Да се ​​демонтират и да бъдат инсталирани в оценени музейни пространства, посветени на престъпленията на комунизма в Източна Европа. На тези паметници мястото не им е в центъра на градовете. (Това важи и за Виена, впрочем.) Разбира се, в България има и много паметници от времето на руската освободителна война през 1877-1878 година, които трябва да бъдат запазени. Важно е да се направи тази разлика между Освобождението през 1878 г. и съветската окупация след 1944-1945 г. На съветските паметници мястото им е в музея, където на младите хора се обяснява както защо СССР спечели войната, така и какви престъпления се извършват след това. Трябват истински обяснения, различни някогашни съветски наратив. Сега имаме нужда от един общоевропейски наратив, който да обясни, че наистина тогава е бил победен фашизмът, но след в продължение на повече от 40 години държави тези са били представени на Съветския съюз. Под съветска окупация две поколения българи бяха лишени от възможността да работят и живеят в благоденствие, да пътуват, да водят нормален живот. Всичко това трябва да е ясно да се документира и да се представи във всички нови поколения. Ще го кажа пак: време е да се надживеещия съвет и сталинисткия разказ за всички времена.

С Гюнтер Фелингер, който е и председател на Австрийския комитет за разширяването на НАТО, разказва Александър Андреев.

https://www.dw.com/bg/avstrijski-biznesmen-blgaria-e-primer-za-podrazani...