"Алфа Рисърч": Управляващите губят доверието на хората в големите градове и на високообразованите

На фона на скандалите от последните месеци с раздадените бонуси, цените на лекарствата, наводненията, случаите на полицейско насилие и споразумението ACTA премиерът Бойко Борисов запазва доверието на 38% от избирателите, но ГЕРБ губи 2% от симпатизантите си. Това показват данните от националното представително проучване на „Алфа Рисърч“, проведено от 22 до 29 февруари сред 1015 души.

Към края на февруари склонност да гласуват за управляващите заявяват 23.9% от пълнолетните граждани на страната. Подкрепата си за партията оттеглят най-вече жителите на областните градове и селата, средните поколения, хората с високо образование, отчитат социолозите.

Доверието в премиера Борисов обхваща по-широки обществени кръгове, отколкото това към кабинета. Важен негов ресурс е запазването на подкрепата сред средните социални слоеве, но в областните градове и селата критичността расте с по-бързи темпове.

Оценките за дейността на правителството се запазват почти без промяна в сравнение с декември 2011 г. – 22% положителни, 36% отрицателни. Одобрението идва основно от електората на ГЕРБ и в по-малка степен от симпатизантите на "Атака" и "Синята коалиция".

Социолозите отчитат, че за пръв път вицепремиерът и вътрешен министър Цветан Цветанов, макар да остава най-одобряваният член на кабинета, събира повече негативи, отколкото позитиви за своята дейност.

Нито един от министрите не се възприема като безусловно "успешен", показват данните. Николай Младенов, Мирослав Найденов и Лиляна Павлова са аритметически най-одобряваните министри. Социолозите отчитат ръст в негативните оценки за министри, които пряко или косвено бяха засегнати от събитията с най-голям обществен отзвук през изтеклия период – Нона Караджова и Стефан Константинов. Отрицателният доклад за България на Европейската комисия, скандалите около Агенцията по вписванията, конфликтите съд - вътрешен министър водят до лек спад в индекса и на по-слабо познатия правосъден министър Диана Ковачева.

Въпреки че общественото мнение е силно критично както към приемането на ACTA, така и към проучванията за шистов газ, поемането на отговорност от страна на министър Трайков е изиграло положителна роля и протестите не са довели до спад в неговия индекс на доверие.

Проучванията през последната година установяват трайна тенденция на неудовлетвореност от ключови държавни институции. Парламентът продължава да страда от дефицит на обществено доверие. Оценката за дейността му е силно критична. Въпреки липсата на нов спад доверието и към него (11%), и към председателя Цецка Цачева (15%) остава на много ниско равнище.

Изключение от общата тенденция прави президентът Росен Плевнелиев, който запазва позитивен рейтинг. Месец след встъпването му в длъжност положителните оценки за дейността му са 43% срещу 16% отрицателни.

Скандалът с цените на лекарствата рикошира остро върху имиджа на кабинета

Според данните 56% от българите оценяват положително реакциите на кабинета след наводненията в Югоизточна България. Не така обаче стоят нещата с подписването на ACTA без обществен дебат по темата (42% отрицателни оценки), превишаването права на полицаи и случаите на полицейско насилие при задържане на заподозрени (69% негативни мнения), скандала с бонусите (49%) и цените на лекарствата (58%). Въпреки че тръгва от разследване срещу фармацевтичните компании, скандалът с цените на лекарствата рикошира изключително остро върху имиджа на правителството. 27% от българите са на мнение, че отговорност за високите цени носят фармацевтичните компании, 69% обаче са убедени, че отговорността е на здравната каса и Министерство на здравеопазването, които не са реагирали своевременно в полза на пациентите.

Над четири пети от българите искат равнопоставеност между банка и клиент

Според 82% от анкетираните е нужна по-голяма равнопоставеност между клиенти и банки и в тази връзка би било добре таксите по кредитите да отпаднат или да се поделят поравно между банката и кредитополучателя. Предложението на министър Симеон Дянков лихвите по банковите кредити да се определят съобразно публично достъпен пазарен индекс се одобрява от 59% от българите, 24% са на обратната позиция, отчитат социолозите. Тези мнения, както и очакванията за участието на правителството в регулирането на една или друга сфера, което по различни поводи беше многократно дискутирано през последните месеци, трябва да бъдат разглеждани в контекста на по-фундаменталните нагласи на българите къде е допустима и къде не намесата на държавата. В мнозинството си българите продължават да бъдат силни етатисти и да смятат, че там, където регулацията не е постигнала добри резултати, е необходима още по-голяма регулация. 72% са убедени, че е добре държавата да се намесва в икономиката, 67% - във финансовите институции. Дори по отношение на съдебната система, пред която почти винаги стои определението "независима", мненията са поляризирани - 41% смятат, че е добре държавата да се намесва, 40% - не. Единствените сфери, в които българите не допускат намесата на държавата, са медиите (21% "да" срещу 61% "не") и частния живот на гражданите (19% "да" срещу 64% "не").

Дневник