Ако можеха да говорят (предизборно)
Какво правят нормалните политици в нормалните демокрации преди избори?
Говорят с хората и помежду си. Състезават се с конкурентите си в пряко премерване на силите.
У нас в това отношение цари пандемично мълчание от страна на чобаните с резервирано водещо място в първата четворка на предполагаеми победители на предстоящите само след седмица избори.
Монологично словоохотливият собственик на водещата в прогнозите управляваща партия ГЕРБ си говори буквално сам. Ни се кара, ни се води. Сам си кара. Водач е на МПС с претенцията да води нацията. Демонстрира я чрез водачеството на джипката си в епохата на простите, на които се умилква да му подарят още една пирова победа над България. Като продукт на времето на дебеловратите, говори на хората с врата си.
Конкурентната му Корнелия Нинова, която оригиналничеше в миналото с яздене на кон, този път и с магаре не се заиграва. Говори си на партийното обкръжение и мълчи дори когато я предизвикват враговете й с партиен билет с изтекъл срок на годност.
А какви времена бяха, по които тъгуват нейните избиратели – и магаретата държаха да се информират от първа ръка!
Шампионът по многогодишно загадъчно мълчание Ахмед Доган все така “почетно” пасува в ролята на Почетния председател с ореол на върховен жрец, самозатворен саможиво приживе в собствената пирамида на политическото “величие” . Не благоволява да се показва пред простолюдието и електоралните роби, върху чиито гърбове е стъпил, за да се зазида в луксозните си фараонски сараи.
Новата звезда Слави Трифонов, отскоро част от голямата четворка кандидати за законодателно основание да ни управляват, близо 20 години говореше на народеца от екрана на най-гледаната телевизия практически денонощно и мажоритарно (ако се броят повторенията на шоуто му).
Сега следва примера на батковците и каките си в политиката. Млъкна, когато дългогодишните му зрители най-после искаха да го чуят какво смята да прави в рамките на политическото реалити, към което се е устремил.
Ех, ако можеха да говорят…
Първият разказ на Йордан Йовков от сборника му “Ако можеха да говорят” се казва “Всеки с името си”. Звучи като предсказание за днешната предизборна кампания, направено през 1936 година.
Йовков пише за българските селяни и мъчителната им раздяла със селото. А животните, с които българският селянин е имал мистична връзка, “проговарят” в разказите му в поддържащата роля на спътници в живота на българските селяни.
Споменатите по-горе довчерашни селяни демонстрират селяндурското си отношение към гражданите на България и тяхното право да направят информиран избор. Третират гражданите като добитък, от който се очаква одобрително да мучи, докато неговият чобанин мълчи.
Не е точно ферари (“цвят червен”), а е ламборджини, заседнало сред овцете, символизиращи на снимката от руските социални мрежи ситуацията в Русия. Разликата у нас е, че ламборджинито или джипките на главните претенденти за власт изобщо не се впечатляват от овчите пречки пред тях. Натискат клаксона на монологичната си пропаганда и стадото им прави път. За кой ли път!
