500 дни руzка окОпация
Навършиха се 500 дни от началото на руzкото пълномащабно нахлуване в Украйна. На този ден, в който и командващият въоръжените сили на Украйна генерал Залужни навършва 50 години, е подходящо да направим кратка равносметка.
Преди всичко руzката агресия не постигна нито една от официално заявените цели на тази най-голяма , а вече и най-продължителна война в Европа, от Втората световна война насам.
Вместо да бъде “денацифицирана” Украйна беше мълниеносно консолидирана – по начин, който една ли щеше някога да се случи без ужасяващата руzка провокация. Нито правителство на Зеленски беше свалено, нито армията му беше победена.
А за “демилитаризацията” да не говорим: с пленените от нашествениците 500 танкове и стотиците изпратени бронирани машини от Запада украинците увеличиха поне двойно бойния си капацитет в този род въоръжение спрямо потенциала, с който се отбраняваха в началото на рашисткото нападение.
Във връзка с календарния юбилей заместник министъра на отбраната на Украйна Анна Малер припомни чрез обратно броене някои от жалоните на украинските победи. Цитирам:
“Преди 497 дни разбихме очакванията за “Киев за три дни” и мита за “втората армия в света”.
Преди 462 дни освободихме Киевска област и Северна Украйна. Руски медии за пръв път започнаха на говорят за отстъплението като за “жест на добра воля”.
Преди 451 дни отправихме на дъното крайцера “Москва”.
Преди 380 дни получихме от съюзниците първите Himars.
Преди 373 освободихме Змийския остров.
Преди 305 дни започнахме контранастъплението в Харковска област. Беше безпрецедентно бързо. Предизвика каскаден срив на руската отбрана, което порази целия свят.
Преди 273 дни нанесохме първия удар по Кримския мост, за да пречупим руската логистика (тук Малер за пръв път потвърждава, че ударът е извършен от Украйна, а от днешни съобщения става видно, че паниката на пътуващите по този мост и параноята на проверките срещу евентуални диверсанти води до 5 часови задръствания и 13 километрови автомобилни опашки- президентският съветник Подоляк коментира в Киев, че това е човешки жив щит срещу украинско нападение – бел. ivo.bg)
Преди 239 дни си върнахме Херсон.
Преди 113 дни постигнахме в Хага заповед за арестуването на Путин.
Преди 80 дни получихме от партньорите мощните средства за противовъздушна отбрана, системите Patriot.
Преди 65 дни за пръв път свалихме руската “свръхзвукова” ракета “Кинжал”.
В този момент нашите войни водят тежки боеве на Изток и на Юг. Съвсем скоро започва обучаването на наши пилоти за Ф-16. Пред нас е победата”.
Има още много, което може да се добави с днешна дата към списъка на Маляр. Например триумфално завръщане в Украйна на командирите на полка “Азов”, издействано лично от Зеленски в Турция. Както и самата позиция на Турция, вбесила с този ход Путлер, чиито говорител Песков се оплака, че турската страна не е уведомила Москва за решението си да предаде командирите на Зеленски.
По всичко личи, че Турция тепърва ще ядосва зависимата от него московия, която си дава сметка, че не тя, а южната й съседка е абсолютен хегемон със своя далеч по-голям флот в Черно море, а и по-суша разполага с превъзхождащи възможности при противопоставяне в Кавказ, Средна Азия и Северна Африка.
Турция, която разполага с истинската втора армия (в НАТО), се очертава да подкрепи покана към Украйна във Вилнюс да се присъедини към алианса и даде да се разбере вчера, че ще гарантира с флота си (и по суша също) продължаващия износ на украинско зърно без да се съобразява с протестите на московията.
А какво получи в “замяна” московията?
Получи западна изолация (и масово презрение най-малко за едно поколение), почти пълна забрана за полети в Европа (изключенията са само Беларус и Сърбия), срив на рублата, дронове над Москва и боеве в Белгородска област, принудителна “частична” мобилизация на 300 000 поданици, бягство на около милион младежи в чужбина с цел избягване на мобилизацията, бягство на капитали и западни компании от московията, западен бойкот на спортисти и дейци на културата и изкуството като “рекламни лица” на агресивната държава, бунта на Пригожин, десетки хиляди трупове и още толкова осакатени поданици, осланяне на танкове от 1955 г. и на снаряди от 1939 г.
Получи отстъпление от вековно завоювани позиции в държави като Сърбия (оказала се износител на оръжие за Украйна) и България, която се сдоби с прозападно правителство и с решимост да подпомага военно Украйна. А може страната ни непропорционално много на своя размер заради големите си възможности в производството на военна продукция по съветски образец, от която украинските военни все още се нуждаят, но вече не могат да получат в големи количества от другаде.
Отделна графа с “успехите” заслужава мълниеносното присъединяване на Финландия към НАТО, с което се удължи близо два пъти границата на московията с алианса. Рязко се покачиха разходите за отбрана в страни от НАТО, сред които шампион е изпълнената с ненавист към московията бивша нейната колония Полша с цели 4 процента от БВП. Същата купува от САЩ 35 от най-модерните американски Ф-35 и 130 хеликоптера Apachi, проверени (и усъвършенствани в хиляди мисии, подобно на самолетите Ф-16, както никой друг боен хеликоптер).
Полша, която за четвърт век настига с бързи темпове икономическия потенциал на московията като БВП, се очертава като държава, която може сама воюва успешно срещу огромната си съседка. Не случайно поиска на нейна територия да бъде разположено и тактическо ядрено оръжие, за което основание даде провокацията на Путлер с предоставянето на такова за Беларус.
Московията си “изпроси” избора на Вилнюс като място за предстоящата на 10 и 11 юли среща на върха на НАТО на около 30 километра от своята граница. По този повод в Литва пристигнаха системи за противовъздушна отбрана, каквито далеч не всяка натовска държава притежава.
Посланието е демонстрация, която предхожда очакванията за напредък относно присъединяването на Украйна, с което Путлер оправдава агресията си като “превантивна мярка”, ускорявайки на практика натовизацията на Украйна с неимоверни темпове по изравняване на военните й възможности с натовските държави.
Ако някой смята тази равносметка за недостоверна(?), може да се убеди в обратното от самата промяна в рашисткото говорене. Днес то вече се свежда до хвалба колко прекрасно са се окопали в Украйна руските окОпатори, които почти не отстъпват или, както саркастично пишат коментари в руската мрежа, “бягаме храбро”.
