2023 г.: Ако политиката не слезе при хората, ще остане изпразнена от съдържание
Политическата нестабилност ще продължи поне до местните избори. За да бъде преодоляна, трябва някой от двата лагера – на промяната или на статуквото, да вземе чувствително по-голям превес.
По традиция в началото на всяка година „Дневник“ публикува прогнозите и пожеланията на наблюдатели – философи, писатели, политолози, социолози. Какви са очакванията им за новата 2023 г.? Ще донесе ли тя мир и справедлив край на войната на Русия срещу Украйна? В национален план – ще се състави ли устойчив кабинет, или отново ще има поредица от парламентарни избори? Ще донесат ли промяна местните избори? Ще стане ли животът ни по-добър?
Публикувахме равносметката за изминалата 2022 г., а сега четете какво мислят нашите автори за новата година. След проф. Ивайло Дичев, Добромир Живков, Боряна Димитрова, Асен Асенов, Деян Кюранов, Калоян Велчев, доц. д-р Наталия Киселова, Геновева Петрова и Евгений Кънев днес ви предлагаме отговорите на доц Иво Инджов – експерт по политически комуникации. Заглавието е на редакцията.
Какви са надеждите ви и какви опасенията за 2023 г.?
– Надявам се Украйна да се приближи много до справедлив мир, а промяната в България да получи втори шанс. Макар че силите на злото (диктатурата на Путин, остатъците от режима на Борисов) ще направят всичко възможно да саботират развитията към по-добро.
Ще свърши ли войната?
– Войната става позиционна. Макар че тероризира мирното население на Украйна с постоянни ракетни удари и руши инфраструктурата й, агресорът Русия няма потенциал за ново проникване дълбоко в чуждата територия. Същевременно след първоначалните успехи на украинското контранастъпление, то забуксува.
Ако патовата ситуация се запази, конфликтът ще навлезе във фаза „война на изтощение“ – между превъзходството на Русия в жива сила и нарастващото качество на въоръжението на Украйна вследствие на западните доставки. Това според мен е най-вероятният сценарий за 2023 г. Рано или късно обаче солидарността на международната общност с Украйна и героичната й съпротива ще наклонят везните в нейна полза.
В глобален план кое е най-доброто и най-лошото, което може да се случи?
– Най-доброто е да се види краят на войната, инфлацията да продължи да спада, а пандемията от коронивирус наистина да се е превърнала в енедемия, както твърдят мнозина експерти. След COVID-19 и войната Европа и светът се нуждаят от въстановяване и връщане към борбата с климатичните промени.
Най-лошото би било някой от елементите на тази „верига“ да се скъса и нещата да излязат извън контрол. Например Путин да бъде свален от „партията на войната“, която да прибегне към ограничена употреба на ядреното оръжие като отмъщение за „унизителни“ за руския национален интерес мир или примирие.
Кое е неизбежно?
– Ще продължи консолидирането на страните от ЕС и Запада срещу режима на Путин. Добре е, че България, макар и след много колебания, зае правилната позиция в тази война, която освен всичко друго е и конфликт на разбиранията за човешки ценности. Преследването от страна на Русия на българина Христо Грозев заради дейността му в сферата на разследващата журналистика илюстрира, макар и по чиста случайност, за какво е сблъсъкът в този конфликт.
В същото време Западът ще продължи да има двойнствено отношение към автократите и да прави разлика между „по-голямото и по-малкото зло“. Путин – с право, е стилизиран в образа на злото, докато един Ердоган например (съюзник в НАТО и по-особен партньор на Путин), чиито войски периодично извършват агресия срещу Сирия и Ирак и избиват кюрдски бойци, е търпян като „нашия кучи син“. Това двулично отношение на Запада към автократите ще продължи да посява недоверие в т.нар. евроатлантически ценности.
Фокус България: ще има ли най-накрая стабилно ново управление?
– Политическата нестабилност ще продължи поне до местните избори. За да бъде преодоляна тя, трябва някой от двата лагера – на промяната или на статуквото, да вземе чувствително по-голям превес над другия. Стабилно управление би могло да има например след предсрочни парламентарни избори, ако те се проведат, да речем заедно с местните, по формулата 2 в 1.
Недоволството и своеобразният протест на повечето избиратели към некадърното управление и клиентелистките мрежи на ГЕРБ в София, Пловдив, Варна и други големи градове може да изиграе ролята на катализатор за по-дълбоки промени и в националната политика.
Без да бъде пресушен клиентелисткият резервоар на тази сраснала се до неотдавна с държавата партия по места, откъдето все още се генерира съществена подкрепа за действията й на национално ниво, по-сериозна промяна и стабилно управление не могат да се случат.
Очаквате ли нови политически проекти, които могат да имат тежест/шанс за изборни успехи?
– Не и за предсрочните парламентарни избори през тази година, независимо дали те ще се проведат само веднъж или два пъти. Като че ли вярата на българина в новия спасители чувствително намаля. Друг е въпросът, че в големите гадове успех могат да имат прагматично ориентирани граждански инициативи, които да станат част от местни коалиции за промяна.
Най-логично би било в столицата „Спаси София“ да си партнира с „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“, като в случая е препоръчително двете партии да подкрепят кандидата й за кмет – общинския съветник Борис Бонев, който вече се е доказал в не една и две каузи.
А защо пък в Пловдив кандидат на обединената демократична общност да не бъде издателят Манол Пейков, независимо че на този етап, формално погледнато, той няма гражданска платформа зад себе си? Той се утвърди като най-яркия символ на гражданското общество в Пловдив, което помага безкористно на украинските бежанци, а навръх Коледа спечели сърцата на добрите хора с акцията за доставяне на генератори на нуждаещи се в Украйна. Пейков е и аргументиран критик на безумията в управлението на герберския кмет Здравко Димитров.
Кои ще са факторите с най-голяма тежест върху вътрешнополитическите процеси?
– При меката засега зима факторът „топло“ очевидно ще играе по-слаба роля, макар че високите цени винаги са резервоар на социалното недоволство. Безспорно президентът Радев ще продължи да бъде ключов играч в политическия процес, защото конституцията повелява държавният глава да назначава служебни правителства и тази тежест ще е голяма, докато България няма по-стабилно и по-дълготрайно редовно правителство.
Тук топката е в полето на партиите. Политическият зигзаг на Радев между партиите и противоречивата му позиция спрямо Русия също ще оказват влияние. Но най-голяма тежест за политическия процес ще има все пак готовността на партиите за политическа мобилизация, след като вече се върти спиралата от предсрочни избори.
Местните избори ще разклатят ли феодалните практики?
– Ще го направят, но не е ясно в каква степен. Ако няма стратегически съюзи и коалиции по места между партиите, които се борят срещу стария, корупционен модел, и проповядват европейски ценности, и граждански актьори – индивидуални и колективни, доказали се „на терен“, промяната в общините ще последва съдбата на анти-ГЕРБ правителството от 2021 г.
Очаквате ли изненади и какви от местния вот?
– Такава винаги са възможни, особено в политическа ситуация като българската, но на този етап не считам, че те могат да бъдат големи.
Има ли шанс да се случи някоя от неслучилите се над 30 години реформи? В коя сфера?
– Всичко зависи дали ще има стабилно управление на национално ниво след местните избори, но и политическа воля за промяна на порочни модели и практики. А те не са един и два. Като се започне от войната по пътищата, която възпроизвежда високите нива на агресия в обществото, мине се през безнаказаността на по-малки и по-големи мутри на местно ниво, но и в столичните квартали, и се стигне до порочния модел държавните и общинските болници да бъдат търговски дружества, вследствие на което се налага да събираме капачки за лечение на деца.
На този етап не са ми известни сериозни ангажименти на която и да е партия за справяне с тези проблеми. Приказките за върховенство на правото, борба с корупцията, социални политики, членство в Шенген и еврозоната са хубаво нещо, но ако политиката не слезе най-сетне при хората, ще си остане изпразнена от съдържание.
Ще изплува ли мнозинството от българското общество от блатото на руската пропаганда, дезинформацията и апатията?
– Това трудно може да стане в рамките само на една година. Всичко зависи не само от социалната отговорност на медиите в борбата им срещу дезинформацията и пропагандата, но и от по-базовите усилия за повишаване на медийната грамотност на населението. Необходими са координирани усилия в училищата, но също така и в университетите, сред активно работещите и пенсионерите.
Какво пожелавате за 2023 г.?
– Да спрем да се пъчим с различни форми на псевдопатриотизъм, а да проявяваме истински, граждански патриотизъм. В българския му манифест пише, че той е насочен към това „всички граждани в нашата страна да могат да живеят в материална задоволеност, справедливо, съвместно и силно, с равни права и в демокрация, да могат заедно да управляват съдбата си.“
