2022 г.: Като манталитет се върнахме 60 години назад
Най-положителното през годината беше единството на Запада пред руската агресия
„Дневник“ се обръща по традиция в края на всяка година към наблюдатели – философи, писатели, политолози, социолози – да оценят отиващата си година и да направят прогнози за новата. Каква беше 2022 година, когато в Европа отново избухна война, която за повечето хора изглеждаше невъзможна след Втората световна война, приключила през 1945 г. с победа над Хитлер и Мусолини. Година, в която режимът на Путин заплаши човечеството с ядрени удари. В която кризата, предизвикана от пандемията, беше почти преодоляна, но застигна енергийната криза, предизвикана от войната в Украйна и тежките зависимости на ЕС от руския газ и нефт. В българския контекст – година, в която редовното правителство падна и отново сме в спиралата на изборите, управлявани от служебен кабинет на президента и с неосъществени реформи.
Беше ли възможно за прогнозиране всичко това преди 12 месеца? Успя ли някой да предвиди, че отново ще ходим на избори? Четете равносметката за 2021 г. в дните до новата година, а очакванията за 2022 г. – след 1 януари. Започваме с проф. Ивайло Дичев, преподавател по културна антропология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Потвърди ли се някое от Вашите очаквания за 2022 г.?
– Че ковидът ще отшуми. Но наместо подем в икономиката, науката, международните отношения, дойде нещо, което не можех да си представя – нова студена война.
Можеше ли да се предвиди войната в Украйна?
– Можеше, в перспективата на започналия реванш на политиката спрямо икономиката. Той тече вече двайсетина години – политиците чувстват, че губят инициативата, че в ситуация на мир почват да губят ролята си. И се появиха разнообразни вариации на национализма – от Салвини до Тръмп, от Джонсън до Орбан, от Земур до Костадинов. Основната стратегия на подобни формации е да се върне разделението на света, да се воюва с врагове, както съседи, така и „глобалисти“.
Все по-често взеха да се употребяват едни думи като предателство, сигурност, национално величие, граници.
Мислех си, че тази работа ще си остане в сферата на популистката реторика, но се оказа, че един сенилен лидер може да направи крачка към реален конфликт. Войната е хазарт – легитимира управляващите за известно време, но ще ги помете, ако бъде загубена.
Как бихте обобщили тази пълна със сътресения година, в която неведнъж чухме заплахата за ядрени удари и отказ за Шенген?
– Върнахме се едно 60 години назад. Засега само манталитетите.
Кои са важните уроци на 2022 г., с които трябва да продължим?
– Научихме, че сме малки, трябва да сме солидарни със страните от ЕС, на които разчитаме. Отношенията ни с този блок не бива да се мислят на парче, нашите публични говорители имат тази нагласа – изпълняваме ли ангажиментите по Шенген, ами да, значи те са виновни. Само че става дума за това да направим стъпка към политическо единство европейските страни – а за това трябва да спечелим доверието им; и не само по граничните теми.
Повтарят ни, че няма връзка между Шенген и съдебната ни система (мониторингът там бил изтекъл), няма връзка с човешките права и Истанбулската конвенция, с ужасяващия вид на София, простотията на даден премиер, с двусмислената ни позиция по отношение на руския нацизъм. Е да, ама има. Защото просто не ни припознават като част от техния свят. Поуката – трябва да разберем, че в политиката, а и човешките отношения изобщо всичко има връзка.
Ако се фокусираме върху България: Защо падна редовното правителство и ще се състави ли ново в оставащите дни от годината?
– Падна, защото „Продължаваме промяната“ (ПП) не се бяха научили да правят компромиси. Мисля, че по същата причина засега не се очертава ново правителство. Е, има някакъв шанс за игра с кворума, но не знам дали това е добре.
Кои са грешките, които „партиите на промяната“ трябва да избегнат при следващи избори?
– „Демократична България“ (ДБ) и ПП трябва да преодолеят конфликта си с БСП, а и да потърсят контакт с г-н Янев. Сами няма да могат да съставят управление, колкото и това да е добре. На тяхно място бих влязъл в диалог и с ДПС, макар че това ще прозвучи скандално за много хора. Не могат да победят едновременно на всички фронтове. На самите избори, разбира се, трябва да се явят с ясна морална позиция; имам предвид подготовката за след това.
Хватката на задкулисни кръгове върху публичните ресурси беше ли разхлабена или техните територии остават или дори се увеличават? Къде е България спрямо „мафията си има държава“?
– Знаете ли, след падането на Борисов очаквах много бизнесмени да излязат от сянката и да се оплачат от това как са били притискани. Излязоха единици. Това ме кара да мисля, че клиентелисткият модел, чрез който се управлява тази държава, не е изчезнал. Ако погледнем към Южна Европа, ще видим, че той не е само наш патент. От римско време! ГЕРБ просто добре го разбра и овладя.
Моделът ще се промени, когато тук влязат големи инвеститори от почтени страни. Но всеки чужд бизнес поражда яростен вой, оцветен с патриотични краски. Историята с Джемкорп е показателна – следващият кандидат да инвестира у нас, който научи за нея, сериозно ще се замисли дали да идва в такава държавица.
Еманципира ли се България, доколко преодоля руските си зависимости?
– Не знам доколко успяваме икономически, дали например ще се преборим с „Лукойл“, дали ще намерим алтернатива на руското ядрено гориво. Що се отнася до нагласите, направена беше една колеблива стъпка за отхвърляне на тягостната благодарност за „двойното освобождение“, с която беше обработвано например моето поколение. Това, което руснаците правят в Украйна, разби много митове, а най-вече ги обрисува като жалки убийци, изнасилвачи и крадци на перални машини. Обаче! Да сте видели един паметник на съветската армия, преминал в музея?
Българското общество по-разделено ли е или по-обединено в края на 2022 г.?
– Радикализацията е повсеместен процес, демократи и републиканци не могат да се търпят в САЩ, семейства се развеждат по политически причини, както беше у нас в началото на прехода. Защо стана така е трудно да разберем, социалните мрежи са само една от причините.
Нашето общество е по-разделено от всякога, никой с никого не иска да управлява, актуализираха се всички възможни конфронтации: леви – десни, комунизъм – антикомунизъм, русофили – русофоби, българи – турци, клиентелисти – пазарчици, традиционалисти – прогресисти и каквото още можете да измислите.
Това е според мен аспект от реванша на политическата класа – тя мощно се връща на терена и у нас, а идеологията е аспект от легитимацията й. Наша специфика е, че се роят нови и нови партии и всяка търси своята идеологическа ниша, нетърпима към всички останали. Слава богу, ПП и ДБ още стоят на близки позиции, но ако там се появят някакви амбиции, възможно е да се скарат и те.
Кое беше (най-)положителното през изминалата година, въпреки всичко?
– Единството на Запада пред руската агресия.
